ВЕЦ „Въча“ – Пловдив и Кричим
Град / Населено място: Кричим , Пловдив
Години: 1928 - 1933
Година на започване на строеж:1928
Година на откриване:1933
GPS координати:41.994576,24.4710543
Описание
Макар първоначалните идеи за електрификация на Пловдив да датират от първите години на XX в., първите сериозни стъпки се осъществяват едва през 1919 г. с основаването на Водния синдикат „Въча“. Идеята на организацията е израждането на водна електрическа централа над Кричим, която да захранва пловдивската област.
По редица причини строителството на централата се забавя много, но в началото на 1920-те близо до предвиденото вече ясто за строеж вече е изграена една малка ВЕЦ.
През 1926-27 г. южно от Централната гара на Пловдив в построена парна електрическа централа, чието главно предназначение е добиване на електрическа енергия за подпомагане на водната централа над Кричим в случай на маловодие на р. Въча и при повреда на далекопроводите. Снабдена е с 4 парни котли, 2 турбогенератора, трансформатори, разпределители и пр. за 15000 V. Обща мощност на агрегатите е 2400 kW или 3200 конски сили. До завършването на ВЕЦ „Въча“ (1933 г.), парната електрическа централа работи денонощно за задоволяване на консумацията. В архитектурно отношение, сградата принадлежи по-скоро към стила на ар деко и еклектическите търсения на 1920-те, за разлика от изградената съвсем малко по-късно ВЕЦ, носеща стиловите характеристики на модернизма.
През 1928 г. започва строителството на голямата водна електрическа централа над Кричим. В края на следващата година чрез търг е на ренската фирма SECCE е възложена доставката на машините и съоръженията. На 15.VI.1933 г. централата е пусната в експлоатация. Тунелът за отвеждане на водата е с дължина 4754 m, а диамтърът у е 3 метра; монтирани са 2 вертикални водни турбини; генераторите (2 x 3500 kW, 6,3 kV), директно копулирани към турбините, са производство на френската фирма Alsthom.
В архитектурн-оестетическо отношение, макар началото са строителството на 2-те централи да е с разлика от едва 2 години, промяната в стила е осезаема. Ако парната централа е проектирана по-скоро в духа на ар деко, тук вертикалното издължаване, характерно за стила, отстъпва до известна степен пред категоричността на обемите (опосредствано също и от липсата на стрехи) и много по-модерното третиране на фасадите с разнокалибрени прозоречни отвори. Големи площи гладка мазилка и обрамчването на някои от отворите с грубодялани камъни също е характерно за естетическите търсения на Модерното движение.
Към края на 1939 г. прикачените към мрежата за ниско напрежение абонати са вече 29326.
- Мире Спиров – „Електрификацията на България и нейните строители, 1879-1947“, изд. Херон прес, София, 1999 г