ВЕЦ „Мала църква“
Град / Населено място: София
Година: 1934
Адрес: с. Мала църква, Бели Искър
Година на откриване:1934
GPS координати:42.2539401,23.5112821
Описание
След влизането в експлоатация на Рилския водопровод, проектиран от инженерите Иван Иванов и Христо Танев – комплексно хидротехническо съоръжение, целящо освен водоснабдяване, също и добив на електричество – новата ВЕЦ „Мала църква“, разположена в едноименното самоковско село, влиза в експлоатация на 17.II.1934 г. Централата е снабдена с два агрегата от по 3000 к.с., а дебитът е 3.4 куб.м./сек. Мощността на електроцентралата е 6000 kVA. В много голяма степен трябва да се очаква архитектурата на една такава утилитарна сграда да бъде продиктувана от чистата функция. Архитектурната естетика тук влиза в синхрон с употребата на обекта и с основание можем да говорим за ценна и в архитектурен смисъл сграда. А тя категорично принадлежи към естетиката на модернизма с осъзнатите възможности, които стоманобетонът, навлязъл масово у нас от края на 1920-те, дава – плоски покриви, големи прозоречни отвори (някои ритмизирано групирани в двойки), силна изява на бялата гладка фасада на високия ъглов обем и пр.
От особен интерес е и една двуетажна жилищна сграда към комплекса на централата – с едноскатен покрив, обединени с фасадна тухла през ъглите прозорци, тръбни парапети на балконите и бяла гладка мазилка.
Произведената от ВЕЦ Мала църква електроенергия се изнася до София чрез електропровод за 35 kV до подстанция „Рила” – друг важен в архитектурен смисъл обект. Разположена в Борисовата градина, сградата по един изключително вещ начин овладява острия ъгъл между бул. „Драган Цанков“ и ул. „Митрополит Кирил Видински“ – посредством експресивен полуцилиндричен обем с тераса върху него.
– Отчет на Столична община, 1934-37 г.
– Макаринов, Васил. Електроснабдяването на България и архитектурата на модернизма, В: Българска история