Димитър Ненов е познат както с архитектурните си прояви – предимно железопътни постройки, силно пропити от духа на модернизмма, така и като един от водещите български композитори на междувоенния период.
Ранни години и образование
Обучението на Ненов по архитектура започва през 1920 г. Той е в Дрезден и се записва в Техническия университет, където попада на професори като Мартин Дюлфер (по това време ректор на учебното заведение), Емил Хьог и Освин Хемпел. Дипломира се едва 1927, като по време на следването си се издържа с музициране, което коства дори неявяването му на един от финалните изпити.
Архитектурна дейност
Завърнал се в България, паралелно с музикалните си занимания, до 1930 г. работи като архитект към Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство. След чирпанското земетресение през 1928 г., из страната от ДИПОЗЕ се изграждат православни храмове по няколко основни типови проекта. Ненов работи по пригаждането на проекта на храма „Св. Георги“ в Борисовград (дн. Първомай).
През първата половина на 1930-те Димитър Ненов е архитект към Главната дирекция на железниците, като в същия период специализира в Италия строителство на железопътни гари. Реализира железопътната гара в Зверино, а през 1931 г. проектира гардероб и трапезария при тракцията на Русе. От 1930-те години датира и още един проект на Ненов за град Русе – къща за негов приятел на улица ул. „Кирил Старцев“.
