Ямбол е един от градовете с интересно културно наследство от различни исторически периоди. Образците на архитектурата в града от времето между двете световни войни са изключително интересни и носят своя неповторима уникалност. Сред безспорните примери от най-високо ниво са сградата на Съдебната палата, на Минералната баня и „Червената къща“. Един от най-ярките образци е и известната къща „Парахода“ на улица „Йордан Йовков“ № 25. Тези сгради са едни от обектите, които поставят Ямбол на картата на България като градове с безценно културно наследство, за което наследство ние, като поколение и общество, имаме отговорност към нашите предци да опазваме и предадем на нашите наследници.
Къщата на д-р Добри Стефанов (арх. Александър Куртев, 1930-те) в Ямбол, позната също като „Парахода“, безспорно може да бъде изведена като една от много ярките прояви на архитектурата на модернизма в града. Тя е дело на едно от големите имена в ямболската архитектурна история, завършил в края на 1920-те висшето си архитектурно образование в Дрезден – Александър Куртев – чиито проекти като „Червената къща“ (1930-31 г.) и сградата на минералната баня (1938 г.) говорят за много ясно разбиране на естетиката на Модерното движение в световната архитектура от междувоенния период.
В контекста на модернизма между двете световни войни трябва да оценим достойнствата на къщата на д-р Добри Стефанов. Липсата на каквато и да било фасадна декорация, гладките мазилки и плоския покрив дават изява на експресивно решения с елегантна извивка югозападен ъгъл. Това може би е най-характерната част на сградата, която в комбинация с терасата на последния етаж, козирката с колони с кръгло сечение и тръбния парапет говори за т.нар. „корабна“ стилистика – любима на архитектите на модернизма от 1930-те и съвсем не без основание дала прозвището на сградата.
Други важни елементи също трябва да се отбележат като много ценни от гледна точка на естетиката на модернизма. Това са не особено често изпълняваният у нас плосък (макар частично) покрив, обединяването с хоризонтална профилна мазилка на прозорците през източния ъгъл, тръбният парапет на балкона над входната врата, металните профили на остъклението на стълбищния прозорец, издължените в ширина 4-крили (все още запазени в автентичност) прозорци и др.
Тези стилистични белези показват принадлежността на сградата към европейските тенденции от 30-те години на миналия век – период, за който Ямбол може да се гордее, че се развива успоредно с авангарда в Европа. Унищожаването на тази сграда ще заличи един от материалните белези на този уникален момент от градската история.
Предвид изложеното в горните редове, екипът на фондация „Български архитектурен модернизъм“ смята, че тази сграда има всичките качества и заслужава да придобие статут на културна ценност, за да бъде запазена и за бъдещите поколения като един от безспорните образци на архитектурата на модернизма в Ямбол.
02.07.2018
Фондация „Български архитектурен модернизъм“
Васил Макаринов и Теодор Караколев