Летище „Враждебна“ – София
Архитекти: Петко Цветков, Николай Марангозов, Цветан Добрев
Години: 1938 - 1949
Адрес: бул. „Христофор Колумб“ 1, София
Година на откриване:1938
GPS координати:42.6893866,23.4023953
Описание
България не е подмината от вълната на бързоразвиващите се транспортни връзки. Наред с новите железопътни линии и автомобилни пътища с впечатляващи мостове, тунели и други инженерни конструкции, се строят и граждански летища, а София в годините на Втората световна война се изгражда впечатляващия със своите архитектурна стойност, мащаби и функционалност пътнически терминал на новата аерогара „Враждебна“.
Първото летище на София е „Божурище“, от което през 1927 г. започват първите редовни въздушни пътнически превози по линията София – Русе – Варна. Оператор е създаденото с договор между Царство България и немския авиоконцерн Junkers & Co през 1926 г. българско народно въздухоплавателно акционерно дружество „Бунавад“. Отново от 1927 г. френската авиокомпания CIDNA (след 1933 г. Air France) открива пътническата линия Белград-София-Цариград, а по-късно – до закриването на летището за пътнически полети през 1947 г. – там кацат и самолети на германската Deitsche Lufthansa, нидерландската KLM, полската LOT и др.
През 1930 г. е открито и пътническо приемно здание. Сградата, чийто архитект е все още неустановен, макар малка по размер впечатлява с някои детайли в духа на модерната архитектура – обилно остъклен полуцилиндричен обем и козирка с полукръгъл завършек. Модерният стил е напълно очакван, като се има предвид важността на навлизането на този нов за времето си начин на транспорт.
Изграждането на новото летище село Враждебна започва с указ на Цар Борис III, издаден на 16.IX.1937 г. Към 1939 г. се строят 2 хангара и малка административна сграда; а също и писта за излитане и кацане с грундова настилка. През 1943 г. започва строителството на нова бетонна писта с дължина 1050 m и ширина 80 m., като е завършена през 1948 г. „Циклоп“ и други фирми изграждат пурльожката и перона.
Изграждането на големия пътнически терминал (днес Терминал 1) започва през 1938 г. по проект на архитектите Николай Марангозов, Петко Цветков и Цветан Добрев. Зданието е открито през 1949 г., когато от там започват редовните пътнически полети. Още преди да е завършена, сградата се ползва като склад от военните поделения на летище „Враждебна“, а от 1946 г. до 1948 г. в помещенията ѝ са разположени курсанти на Военновъздушното училище.
Архитектурата на приемното здание е спокойна и сдържана, без излишна импозантност и показност. Обемите – ясно четими – са разположени хоризонтално със спокоен ритъм на прозоречните отвори. Централната част е решена с обилно остъкляване към главната зала, насечено от няколко вертикални лизена. Облицовката е с бял камък.
Приемното здание съдържа правителствено/дипломатическо крило, образуващо западната част на сградата, сектор за международни полети в централната част и източно крило за вътрешните полети. Централно разположената главна зала с височина от 2 нива отвежда към митицата, която е свързана с 2 по-малки чакални с бюфет преди отвеждането към самолетите. В етажа, над чакалните от северната страна има ресторант с тераса към стоянката на самолетите, приемна зала, хотелска част за транзитни пътници, канцеларии, жилища и обслужващи помещения. Върху покрива са разположени контролната кула и достъпна за посрещачи тераса. Летището разполага също и с диспечерски пункт, метеорологична служба, медицинска служба, административни помещения, митница и др.
Като чат от обзавеждането на централната зала през 1949 г. художникът Иван Пенков изпълнява 2 стенни мозайки с карти на България и на Европа, като всеки по-голям град е представен с емблематична сграда. За София в картата на Европа е подбрано изображение на самата приемна сграда на летището, а в картата на България град Русе е представен с изображение на пристанищната ж.п. гара. Стените са покрити с различни видове естествен камък, а за осветление са монтирани 3 големи метални полилея.
За съжаление, през 1960-те години автентичността на сградата е компрометирана с редица пристройки, а през края на 1990-те е проведена мащабна реконструкция, която окончателно компрометира автентичността на фасадата. За съжаление, въпреки високите архитектурни и естетически достойнства на сградата, бъдещите планове включват дори вариант за пълното унищожаване на зданието – решение, която смятаме за погрешно и пагубно за българската архитектурна и авиационна история.
– план на партера от Лазаров, В. „Обществени сгради“, книга II, II издание, изд. Техника, София, 1974
– информация от www.sofia-airport.bg и проведено теренно проучване
– Георги Николов – „Труд и промишленост“, София, 1926-1930
– Иван Ждраков и др. – „История на българското въздухоплаване и гражданската авиация“, Библиотека 48, София, 1992 г.