Пловдивският панаир е една от гордостите на града ни. За историята му обаче се знае учудващо малко – широко известен факт е, че първото изложение е през 1892-а година в построената за целта Цар Симеонова градина, от чиито автентичен вид е останал единствено част от фонтана "Деметра". За него е писано много. Какви са обаче следващите изложения (жокер – второто е чак през 1933-а) – в кои сгради са се провеждали те, и има ли някакъв спомен от красивите сгради, строени в края на 1930-тте – проучване направи изкуствоведът Васил Макаринов:
(линк към първата статия: https://www.mediacafe.bg/kafeto/istoriq/Modernite-palati-na-Mostrenija-panair-v-Plovdiv-8463/ )
Пленен от формите на междувоенния модернизъм и изключително заинтересован от проявите му в България, силно се впечатлявам от всяка една снимка, рисунка, скица или идеен проект на модерна сграда от периода. Преди известно време, едно след друго, ми попаднаха две изображения. Едното беше снимка от Facebook страницата „Ретро Пловдивъ“, анотирана като „Новопостроена палата на Международния панаир в Пловдив, 1937“.
[Източник – фейсбук страница РЕТРО ПЛОВДИВ]
Сградата впечатлява с изчистените си и форми в духа на архитектурата на 30-те години и с елегантната колонада. Другото изображение беше реклама на панаира, поместена във вестник „Утро“ от 1939 г., която, освен с качествения си дизайн, впечатлява и с двете рисунки на сгради в духа на палатата от 1937 г.
Това пробуди интереса ми към изнамиране на повече информация за палатите преди установяването на Панаира на левия бряг на река Марица, където се провежда до днес.
Исторически погледнато, началото на панаира в Пловдив е поставено през 1892 г., когато се организира Първото българско земеделско-промишлено изложение. Мястото на проявата е добре познато – Цар Симеоновата градина, изградена специално за тази цел. Изложението не е предвиждано като ежегодно и изградените палати не са с масивен строеж.
Повторно изложение се организира едва 40 години по-късно – през 1933 г. Търговско-индустриалната камара открива Промишлена изложба на 3 март по случай завършването на новата сграда на Промишлено училище (бел.ред. сега – ПГ по дървообработване), в което панаирът се помещава. Тази нова сграда е ярък образец на модерната архитектура, дело на архитектите Светослав Грозев и Димитър Попов. Впечатлява с интересното остъкление на стълбището – вертикално издължени лентовидни прозорци, контрастиращи с хоризонтализма. Името на известния с доста модерни сгради от 30-те в Пловдив арх. Светослав Грозев (къщата на Стайнов на Таксим тепе, къщата на Цанков на ул. „Архимандрит Дамаскин“, къщата на Каишев на ул. „Антим I“ и др.) е „замесено“ и през следващата година, когато той е главен художествено-пространствен ръководител на изложението.
Неговото име не е единственото на известен творец, свързан с панаира. През 1936 г. художниците Златю Бояджиев и Цанко Лавренов се занимават с оформлението на панаирните палати и рекламата. Стремежът за постигане на добра естетическа визия продължава и в следващите години, когато в участват също и Владимир Рилски, Нягул Станчев, Александър Жендов, Дечко Узунов, Пенчо Георгиев, Иван Пенков, Александър Миленков и др. Всичко това е едно естествено продължение на участието на Иван Мърквичка като главен художник, и на Хайнрих Майер (бел. ред. разработва проекти за националните банки в София, Пловдив – на края на Малката Главна, Варна и Русе, както и царския дворец Евксиноград) като главен архитект на първото изложение от 1892 г. Трябва да отбележим, че и в други градове, в оформлението на панаирните палати, са участвали художници. Във Варна входът на централна изложбена палата „Княз Симеон Търновски“ от 1938 г. е декориран с картини на Джон Попов.
След тази вметка за художниците, продължаваме с историята на панаира и „търсенето“ на палатите. През 1934 г. е организирано второ изложение, което привлича много повече фирми. Новата концепцията е да бъдат излагани мостри (оттам – „мострен“ панаир), за да се подпомогнат сделките. Това налага разрастване и на изложбената площ. Павилионите, освен Промишленото училище, са Търговската гимназия и училище „Карнеги“ (дн. „Алеко Константинов“). През 1935 г. панаирът придобива статут на национален. Броят на изложителите продължава да расте. През 1936 г. в Париж Пловдивското изложение е прието единодушно за член на Съюза на международните мострени панаири, което е голяма стъпка напред. През 1937 г. е открит Първият международен мострен панаир и, бидейки вече с нов статут, придобива нови мащаби, което предполага по-големи изложбени площи. 1940 г. е най-силната за панаира преди Втората световна война. Логично е и да очакваме палатите да са строени в края на 30-те.
Картата в указателя на панаира от 1947 г. дава доста интересна информация за локациите. На нея са отбелязани палата „Иван Вазов“ – южно от Трудовата борса, дн. Болница „Св. Мина “ (доскоро известна като Първа градска болница, арх. Георги Овчаров, 1937 г.) и палатите „Христо Ботев“ и „Васил Левски“ до нея – в квартала на днешната автогара „Юг“. Изглежда изложбените палати са концентрирани в двата квартала, разделяни от ул. „Доктор Г. М. Димитров“, на североизток от приемното здание на гарата вече 10 години.
За визуално реконструиране на тези няколко палати се обръщаме към снимките в книгата на Методи Танев „Пловдивска панорама“ на една палата, различна от тази на снимката от 1937 г., – тя е с плосък покрив, лентовидно остъкляване, козирки и извита фасада.
Интересен акцент при нея са барбаканите, които задават ритъм. От едната става ясно, че тя е непосредствено до южния калкан на Трудовата борса и „продължава“ нейната извивка. Значи, според картата, това е палатата „Иван Вазов“. Интересни са и няколкото рисунки на палатите, публикувани в „Пловдивски общински вестник“ от 1937 г. – изключително модерни, с изчистени форми и ясни линии.
Едната (горе), категорично можем да разпознаем като същата палата „Иван Вазов“. Другата (долу) е онази с колонадата от 1937 г.
Още една от сградите също буди особен интерес с архитектурата си, пак решена в синхрон с разгледаните. Тя е идентична с едната от нарисуваните в рекламата от 1937 г. Анотирана е като първото участие на Съветския съюз на панаира през 1940 г..
Съветският съюз представя своите автомобили, камиони и омнибуси в палата с „лек“ строеж „Васил Априлов“, намираща се на едноименния булевард. В картата от указателя от 1947 г., обаче, палата с такова име не е указана – вероятно вече е била разрушена – а според Методи Танев, на нейното място е построена гимназия „Ленин“, където е днешното СОУ „Св. Климент Охридски“.
В указателя на панаира от 1948 г. откриваме кадър, на който се виждат 3 от палатите.
На преден план вляво разпознаваме локализираната вече „Иван Вазов“, а вдясно – друга, доста по-семпла, за която нямаме информация. На заден план, там, където днес се намира автогара „Юг“, виждаме тази с колонадата. Според картата, последните две са палатите „Христо Ботев“ и „Васил Левски“, но не може да се разбере коя коя е. Трите сгради до гарата са представлявали един своеобразен комплекс, при построяването на който са намерили приложение модерните архитектурни форми. А като се сетим за участието на редица големи художници в художественото оформление на изложението, разбираме, че естетическите стойности на цялостния продукт – Международният мострен панаир – са били не само нужни, но и високо оценявани.
Днес изложбените площи на панаира са разположени по левия бряг на р. Марица. И там повечето от построените през 1947 г. здания са подменени с нови, разрушени или видоизменени. Като акцент е останала кулата, също претърпяла намеси. През годините територията на панаира се е разраствала и са изградени голям брой нови палати. От впечатляващите със своята архитектура модерни палати от 30-те, обаче, не е останала дори следа. На мястото на палата „Иван Вазов“ е издигнат голям жилищен блок. Палати „Христо Ботев“ и „Васил Левски“ са отстъпили място на автогара „Юг“. На мястото на палата „Цар Освободител“ (на която не сме виждали снимки) са построени няколко жилищни блока.
Приблизително разположение на палатите:
Използвана литература:
Вестник „Утро“, бр. 8900, 1939 г.;
Елена Кесякова, Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова, Книга за Пловдив: История на Пловдив от древността до наши дни, 1999 г.;
Методи Танев, Пловдивска панорама, изд. София-прес, 1982 г.;
Каталог от изложба „110 години Международен панаир – Пловдив – Начало на панаирното дело в България“, 2002 г., изд. Главно управление на архивите при МС, Международен панаир – Пловдив;
VIII мострен панаир 29.IV.-12.V.1940 година: Упътвания за посетителите на панаира, 1940 г.;
Указател на XI Мострен панаир – Пловдив. 31.VIII.-14.IX.1947, 1947 г.;
XII мострен панаир – Пловдив, 29.VII – 12.IX. 1948.
Дългият път на Пловдивския панаир е задължителна част от историята на града ни. Освен гордостта и самочувствието, което пловдивчани добиват от контактите със света и доказателството, че можем да бъдем хем добри организатори на събитие, хем нашата продукция да се състезава наравно с най-добрите световни образци, Панаирът ни е пример и в сферата на архитектурата. Първото издание на "дядото" на Панаира през 1892-а година ни носи шедьовъра на парковата архитектура "Цар Симеоновата градина" – от чиито автентичен вид днес няма и помен, префасонирана безрбой пъти, а "прераждането" на Панаира през 30-те е създател на редица красиви сгради – панаирни палати. От тях също не е останало нищо, тъй като по план са градени за временни постройки. Преди няколко месеца направихме опит за разгадаване кои са били те, къде са се намирали и кой ги е строил в статията за Модерните палати на Мострения панаир. Днес Васил Макаринов продължава проучването с втора статия по темата с още нови данни:
Пловдив е познат на жителите на останалите български градове с редица неща – вековните културни пластове, прекрасните гледки от тепетата, добре развиващата се съвременна култура, Стария град. В стопанско отношение, градът е известен от повече от век и с друго – панаирът. Първото българско земеделско-промишлено изложение е осъществено именно тук – в далечната 1892 г. на мястото на днешната Цар Симеонова градина. Възобновено е след повече от 40 години под името Промишлена изложба – едва 1933 г. – а през 1937 г. придобива международен статут. Всеки свързва панаира с днешното му място – на левия бряг на река „Марица“ – Панаирното градче. Малко известна обаче се оказа историята на панаирните палати преди организирането на това пространство само за нуждите на международното събитие.
При възобновяването на панаира през 1933 г. той още не разполага с пригодени за изложбена площ сгради – за палати служат няколко училища. Първата палата, строена за функциите на изложението, е реализирана скоро – през 1936 г. Това е палатата „Цар Освободител“, разположена в квартала между днешните бул. „Руски“ (някога „Цар Освободител“) и улиците „Тракия“, „Антон Безеншек“ и „Велико Търново“. Зданието е напълно в духа на модернизма – добре пропорционирано, с оформени в хоризонтални ленти прозорци, без стрехи и излишно украшателство – напълно в духа на добрите образци на Модерното движение от 1930-те.
Палата "Цар Освободител", снимка: lostbulgaria.com
Относно архитектурната история на възобновеното изложение, важен факт е, че през 1933 г. за откриването му на 3 март, е завършена новата сграда на Промишленото училище. Макар и надстроена днес и загубила част от внушението си и хармоничните пропорции, тя продължава да прави впечатление с модернистичния си облик. Автори на проекта са архитектите Светослав Грозев и Димитър Попов. Първият е известен и с редица други емблематични за Пловдив сгради, основно еднофамилни къщи в духа на модерната архитектура – на фабриканта Стайнов (на върха на Таксим тепе), на Цанков (ул. „Архимандрит Дамаскин“), на Каишев на (ул. „Антим I“) и др.
Освен с съ-проектант на училището, през следващите години Светослав Грозев е главен художествено-пространствен ръководител, а също и главен архитект на изложението. Участва в оформлението на изложбените площи, в изготвянето и поставянето на реклами. От 1933 г. насетне панаирът (вече „мострен“ след 1934 г.) продължава да трупа популярност сред българските производители – изложителите нарастват с всяка следваща година, а вече набрал сила като водещо изложение, през 1937 г. той придобива международен статут. Това предполага и очакването на много по-голям брой фирми да изложат своите мостри. За задоволяването на тази нужда е натоварен тъкмо арх. Грозев – възложено му е да проектира 4 нови палати на различни места. За съжаление нямаме сведения дали всички са реализирани, но знаем със сигурност, че двете палати „Иван Вазов“ и „Христо Ботев“ са били изградени в началото на 1937 г. по негов проект. Срокът за построяването им е бил 30-40 дни. Зданията не са били масивни – изградени са от метални конструкции, хераклит и други леки материали, което предполага краткото време на реализацията им. А относно архитектурата им, безспорните им естетически качества няма да бъдат обсъждани, тъй като те бяха обект на предходната публикация.
Германски изложители в една от палатите, сп. БИА, 1938 г. бр. 9
Арх. Грозев обаче далеч не е единственият, на когото Мостреният панаир дължи доброто си художествено оформление. Още при провеждането на първото изложение през 1892 г., Ян Мърквичка изготвя плаката. В годините след 1933 г. редица художници също участват с различни дейности. Цанко Лавренов и Златю Бояджиев са натоварени с изготвянето на рекламата, а Данаил Дечев отговаря за подредбата на щандовете на изложителите в палатите. През 1938 г. Иван Пенков е автор на плаката на панаира и на логото – с изображение на Хисар капия. Различни източници упоменават и имената на актуални творци като Владимир Рилски, Нягул Станчев, Александър Жендов, Дечко Узунов, Пенчо Георгиев и Александър Миленков. Участието на художници от техния ранг в оформлението на подобен род събития не е прецедент за времето. На изложенията през 1905 г. в Лиеж, 1906 г. в Милано и 1907 г. в Лондон Харалампи Тачев е автор на пространствено-художественото оформление на българските павилиони. През 1937 г. стенописите в интериора на павилиона на България на Световното изложение в Париж са дело на Дечко Узунов и Цанко Лавренов. Интересен факт е, че през 1937 г. друг емблематичен за Пловдив архитект също участва в организацията на панаира, а именно – Христо Пеев – един от най-преданите изследователи на възрожденските къщи в Пловдив. На 5 юни същата година той дори получава благодарствени писмо от легацията на Република Чехословакия за проекта и красивото изпълнение на инсталацията за техния павилион (палата „Цар Освободител“).
Дворът на палатите „Иван Вазов“, „Христо Ботев“ и „Васил Левски“. На заден план над един от входовете се вижда голямо живописно пано – част от художественото оформление на панаира, източник: www.lostbulgaria.com
През 1938 г. в историята на панаирните здания се появява още един герой – палатата „Васил Левски“. Намирала се е южно от изградените вече „Иван Вазов“ и „Христо Ботев“ и е затваряла квартала от юг. Уви, фигурира на много малко снимки и нямаме сведения и за архитекта. В следващата 1939 г. се строи палатата „Васил Априлов“ на мястото на плац, използван предходната година за излагане на земеделски машини. Проектът отново е на арх. Светослав Грозев, а палатата е предназначена предимно за отдела за моторизирани превозни средства. Намирала се е на едноименния булевард в непосредствена близост до гарата и построените вече там 3 палати.
Палата „Васил Априлов“, в-к „Борба“, 1939 г., бр. 5349
С всяка измината година броят на изложителите расте – построените за целта палати нямат капацитета да поемат всички фирми, желаещи да представят продукцията си. Училищните сгради все още продължават да бъдат използвани като изложбена площ, а нуждата от ново и изцяло отредена за това пространство нараства. Затова от началото на 1940-те години се говори за обособяването на ново, по-голямо място за панаирния град – по левия бряг на река „Марица“, където се намира и до днес. До реализацията на проекта се стига едва през 1947 г., в която година съ-съществуват новоизградените палати с масивен градеж (на мястото на днешния панаирен град) и известните ни вече палати „Иван Вазов“, „Христо Ботев“,„Васил Левски“ и „Цар Освободител“.
В годините след 1937 г. в различните изложбени палати се приемат фирми от различни страни. Палатите „Иван Вазов“, „Христо Ботев“ и „Васил Левски“ са отредени на чуждестранните изложители, а „Цар Освободител“ (без 1937 г., когато там излага Чехословакия) и в училищата – българските. Освен Търговската гимназия (определяна като „централната“ палата) и Промишленото училище, в които в 1933 г. се възстановява панаирът, през следващите години като палати се използват и училищеаоаАндрю Карнеги (днес „Алеко Константинов), „Митрополит Максим“ („Патриарх Евтимий“ на ъгъла на ул. „Иван Вазов“ и „Авксентий Велешки“), прогимназията „Отец Паисий“ (основната сгрда на „Патриарх Евтимий“ на ул. „Иван Вазов“), Немското училище (Музикалното), Дома на изкуството и печата (сградата на радио „Пловдив“) и др. В тях различни български занаятчии и фирми излагат своите мостри.
В края на 1930-те и началото на 1940-те ръководството на панаира прокарва различни нововъведения за привличане на посетители. През 1939 г. за първи път е организирана “Палата на жената”, в която жената е представена в нейния бит на съпруга, майка и домакиня. Там посетителите могат да видят практично, евтино и удобно обзавеждане за жилища, кухни, бани, перални и др. Появяват се и нови държали. Съдейки по пресата, голямо значение е отдадено и на Съветския съюз, който през 1940 г. за първи път участва в мострения панаир и заема цялата палата „Васил Априлов“ с голяма автомобилна изложба: леки коли, омнибуси, автобуси, мотоциклети, велосипеди и пр.
Въпреки че Пловдивският мострен панаир през всичките години на своето съществуване до ден днешен е едно от най-космополитните мероприятия в града, за историята и развитието му се знае твърде малко. Най-слабо познат все още става периодът между възобновяването му през 1933 и края на 1940-те години, преди събитието да се установи в настоящия си дом до реката. Изминали са едва 80 години – един не особено дълъг период. Явно обаче годините са достатъчни, за да потънат в забрава имената на големите творци от сферата на архитектурата и изобразителното изкуство, без които панаирът не би имал големия си успех.
–
Използвана литература:
• в-к „Борба“, 1933-1944 г.
• Указателите на Мострения панаир, 1937, 1939, 1930
• „Пловдивски общински вестник“, 1937-1939
• Протоколна книга от заседанията на Върховния съвет на националния мострен панаир Пловдив, 1934-1936
• Протоколна книга на Управителния съвет на Мострения панаир, 1936-1938
