Народна библиотека и музей – Велико Търново
Тип сграда:
Обществени сгради
Град / Населено място: Велико Търново
Архитекти: Ангел Дамянов, Владимир Хашнов
Години: 1932 - 1952
Адрес: ул. „Ефрем Попхристов“ 28, гр. Велико Търново
Година на изготвяне на проект:1939
Година на откриване:1952
GPS координати:43.081326,25.6420072
Виж картата
Град / Населено място: Велико Търново
Архитекти: Ангел Дамянов, Владимир Хашнов
Години: 1932 - 1952
Адрес: ул. „Ефрем Попхристов“ 28, гр. Велико Търново
Година на изготвяне на проект:1939
Година на откриване:1952
GPS координати:43.081326,25.6420072
Описание
Започналите още след освобождението търсения на родни форми при проектите на българските архитекти изкристализират през междувоенния период в творческите интерпретации на някои отделни елементи, но също така и принципи от архитектурата на Възраждането. Един прекрасен пример в този дух е сградата на народната библиотека и музей във Велико Търново. През 1938 г. е проведен конкурс, но с незадоволителни резултати. Настоящата сграда е изградена по проект на архитектите Ангел Дамянов и В. Хашнов от следващата 1939 г., като строителството и довършителните работи продължават до 1952 г.
Сградата е изградена върху много парцел с голяма денивелация – нещо характерно за целия релеф на разположения по стръмните брегове на река Янтра град Велико Търново. От североизток – в най-високата част на парцела откъм ул. „Иванка Ботева“ – е разположен високият обем на книгохранилището. Облицован изцяло с бигор, той е решен с вертикално начленяване, с издължени във височина прозорци и характерен корниз без стреха.
Като контрапункт на това се явява разположената встрани аркадата към входа на библиотеката и изобщо цялостният обем на тази част на сградата. Библиотечната част с централното фоайе и читалните е решена в код, препращащ към възрожденските архитектурни принципи – облицован с камък (отново бигор) партер и измазан с мазилка и леко наддаващ се етаж с фини каменни конзоли и изявена стреха.
Музейната част е разположена в най-ниската югозападна част на сградата, организирана около вътрешен двор. Обемът ѝ е решен с мощни слепи облицовани с бигор стени, насечени от отделни засводени ниши или прозорци. Дворът е отворен откъм югозапад посредством аркада с тераса към долината на реката.
Сградата е изградена върху много парцел с голяма денивелация – нещо характерно за целия релеф на разположения по стръмните брегове на река Янтра град Велико Търново. От североизток – в най-високата част на парцела откъм ул. „Иванка Ботева“ – е разположен високият обем на книгохранилището. Облицован изцяло с бигор, той е решен с вертикално начленяване, с издължени във височина прозорци и характерен корниз без стреха.
Като контрапункт на това се явява разположената встрани аркадата към входа на библиотеката и изобщо цялостният обем на тази част на сградата. Библиотечната част с централното фоайе и читалните е решена в код, препращащ към възрожденските архитектурни принципи – облицован с камък (отново бигор) партер и измазан с мазилка и леко наддаващ се етаж с фини каменни конзоли и изявена стреха.
Музейната част е разположена в най-ниската югозападна част на сградата, организирана около вътрешен двор. Обемът ѝ е решен с мощни слепи облицовани с бигор стени, насечени от отделни засводени ниши или прозорци. Дворът е отворен откъм югозапад посредством аркада с тераса към долината на реката.
– Stoilova, L. “Bulgarische Architektur in der Zwischenkriegszeit“, In: Architektonische Fragmente: Bulgarien, Vienna, Verlag Anton Pustet, 2007
– сп. БИА, бр. 16-17 от 1938 г.
– сп. БИА, бр. 16-17 от 1938 г.