Жилищната архитектура като най-масова е онази, при която в сравнително чист вид може да се изведе оценка как, кога, защо и до каква степен се усвояват у нас принципите на модернизма в годините между двете световни войни. Периодът е динамичен по отношение на стилистичните промени, които много ясно могат да бъдат усетени още около 1930 г. Това съвпада и с масовото строителство на апартаментни сгради в големите градове, необходимостта от появяването на които импонира до голяма степен на присъщата – поне на теория – пестеливост и икономичност на модернизма. До огромна степен това може да се съзре дори в промените във вътрешното устройство на жилищата и преминаването от коридорна в предполагащата много по-голяма степен на адаптивност вестибюлна система.
Процесите са, разбира се, много по-сложни и разглеждането и анализирането им изискват вникване, тъй имаме и редица фактори, различни от самоцелното следване на „интернационалните“ стилистичните белези. Те може да бъдат обективни, като например наличието и цената на предлаганите през периода строителни материали. От друга страна, субективното не бива да бъде пренебрегвано – често присъства личният вкус на поръчителя, който може да съзира в обитавания от него архитектурен обект знак за социален статус, знак за принадлежност към някаква прослойка, което може съвсем съзнателно да го подтикне към избора на авангарден за времето си проект. От друга страна консерватизмът и прагматичността на поръчителя могат да бъдат предпоставка за сериозни промени в проекта, непозволяващи на архитекта да изпълни тъй модерния за времето си плосък покрив.
Ето защо, в настоящата 2022 г. ще съсредоточим нашите усилия върху детайлното проучване и представяне на промените, настъпващи в жилищната архитектура у нас в годините между двете световни войни с настъпването на модернизма.
