bg

Позиция във връзка с планирано надстрояване на къщата на проф. Симеон Велков

Позиция във връзка с планирано надстрояване на къщата на проф. Симеон Велков
17.03.2020 г.

Проектираната през 1931 г. къща на художника и преподавател в НХА проф. Симеон Велков на ул. „Мизия“ № 9 е сред много ценните и ранни образци на модернизма в България. Тя е демонстрация на началото на консолидацията на модерното движение у нас с настъпването на 30-те години. Къщата е и особено рядък и добре запазен пример от периода за свободностояща в имот жилищна сграда с двор в София. През 30-те години все повече се налага сключеното застрояване, което я прави още по-ценна в автентичния ѝ вид.

Хармоничната асиметрична композиция на отделните ясно членими обеми, плоският покрив, употребата на хоризонтална профилна мазилка между прозорците, ъгловият вертикално издължен прозоречен отвор за осветление на стълбищната клетка, изпълнен с остъкление върху тънки метални профили, са само част от важните ѝ стилистични белези. До голяма степен, с известни изключения, тези белези са запазени през годините, което право сградата е изключетелно ценно наследство от периода.

Къщата е декларирана като културна ценност от местно значение с писмо № 1818/11.04.1989 г. За съжаление тази чисто юридическа защита не се оказва пречка за намерение за компрометиращи действия от страна на инвеститорите, които ще доведат до необратима загуба на автентичността. В случая, според публикуваните в сайта на район „Средец“ документи, проектът е съгласуван от Министерство на културата. Според фондация „Български архитектурен модернизъм“ изпълнението на публикувания проект би било груба намеса в композицията на сградата и напълно би заличило голяма част от характеристиките, които са причина сградата да е културна ценност.

къщата на проф. Симеон Велков

Към момента в екстериор сградата е в своя оригинален вид (с изключение на видимите на пръв поглед подменени дворна и входна врати и облицования цокъл), което би било предпоставка за веща реставрация. През годините е пощадена и от надстройки и пристройки, което е съхранило и автентичността на нейния обемно-пространствен замисъл.

От съществено значение е фактът, че къщата е построена като свободностояща в своя парцел, каквито примери не са най-често срещани от междувоенния период в София. Това  условие е позволило в началото на 1930-те години на архитекта да развие хармоничната и изключително добре премерена композиция от обеми на сградата, предразполагаща към различни гледни точки.

къщата на проф. Симеон Велков


Публикуваният проект предвижда груба намеса, тъй като представената със своя силует нова постройка ще погълне цели обеми от старата сграда. Видимо е също, че плоският ѝ покрив – един от основните стилистични белези на модернизма, също ще бъде заличен. Заявяваме и твърдо вярваме, че предвиденото мероприятие по изпълнението на представения проект би било тежък удар по архитектурната история на София.

Обръщаме вниание, че къщата е проучена като допълнение към екипния изследователски проект „Регионални размисли на съвременното движение в България между двете световни войни. Приносът на жените“ с ръководител Любинка Стоилова. (линк към материал в academia.edu с автори от д-р арх. Л. Стоилова и арх. Галина Иванчева през 1998 г.), което също трябва да се разглежда като вече изказана експертна преценка за ценността на сградата.

Васил Макаринов и Теодор Караколев

Фондация „Български архитектурен модернизъм“