bg

Позиция относно текущ ремонт на 127-мо училище "И. Н. Денкоглу" в София

Общ изглед на сградата по време на ремонта
15.09.2022 г.
ДО
Кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова,
Копие до: Зам.-кмет „Култура, образование, спорти младежки дейности“ Мирослав Боршош
Копие до: РУО – София
Копие до: Министерство на културата
Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“
Национален институт за недвижимо културно наследство

ПОЗИЦИЯ
Относно текущ ремонт на 127-мо училище „Денкооглу“
 
Изключително обезпокоени сме от текущия към септември 2022 година ремонт на 127-мо училище „Денкоглу“. Основната сграда на училището е един от най-значимите и важни образци на сграда за образование в стилистиката на архитектурния модернизъм в България. Сградата е строена в началото на 1940-те години от един от най-видните български творци – писателя и архитект Чавдар Мутафов.
Изглежда плановете на отговорните лица са сградата да бъде топлоизолирана отвън, а някои от важните архитектурни елементи да бъдат премахнати.
Убедени сме, че що се отнася до този значим за културното наследство на България обект, външното топлоизолиране не е подходящ метод за повишаване на енергийната ефективност и е във вреда на естетиката на сградата. На първо време това трябва да се случва след обстойна и прозрачна професионална топлотехническа експертиза. Ако действително се докаже нужда от такава намеса, то тя може да бъде извършена чрез вътрешно топлоизолиране, за да се запази автентичния облик на обекта.
При външното топлоизолиране ще бъдат загубени важни елементи от автентичния вид на сградата – специфичната за архитектурата от периода външна мазилка, както и профилите на рамките на прозорците.
Специфична за сградата са и групата от 4 метални пилона, които вече са демонтирани от фасадата и към момента са в училищният двор. Ако тяхното състояние е опасно за околните, те могат да бъдат лесно реставрирани, а негодните части – подменени. Премахването на пилоните показва пълна незаинтересованост на отговорните лица към културно-историческото наследство, поверено им за управление.
Без да бъде официално обявена за недвижима културно-историческа ценност, макар и не запазена до днес в автентичния си вид (най-вече заради подменената дограмата с нова с произволно членение, неподходящия ярък цвят на партерния етаж и подмяната на автентичната ограда), тя е включвана в различни наши образователни инициативи, лекции, архитектурни обиколки и е сред разпознаваемите обекти от стилистиката на модернизма у нас.
Хора от цялата страна са запознати с нейния облик и унищожаването ѝ би било непоправим удар върху културното наследство на България, което сме убедени, че интересува и вълнува българите и гостите от чужбина и днес.
Намеренията за повишаване на енергийната ефективност или обезопасяването на сградата могат да бъдат постигнати и без да се унищожава естетиката на сградата и наследството на архитект Чавдар Мутафов. Не бива естетиката на поредна сграда да става жертва на ремонти, обосновани на мантрите за „енергийна ефективност“ и „здравето на хората“. Алтернативи за постигане на всички цели винаги има, стига да има интерес от страна на вземащите решения.
Призоваваме ръководството на сградата или отговорните лица да прекратят неподходящия ремонт на сградата, да се обърнат към компетентни лица с познания в строителството и отношение към културата, и конкретно: фасадата на сградата да бъде запазена в автентичния си вид, пилоните да бъдат възстановени, партерният етаж – възстановен в автентичен вид с премахване на боята от каменните плочи.
Всичко друго би било грозно петно върху културата и историята на България за сметка на естетическото възпитане на поколения ученици.
 
С уважение:
Васил Макаринов, историк на изкуството
Теодор Караколев, историк на изкуството
съпредседатели на фондация „Български архитектурен модернизъм“