Темите за архитектурното наследство навлизат все повече и повече в ежедневието ни. Като Европейска столица на културата Пловдив трябва да е лидер и да се вълнува повече от проблемите, вместо да вдига небрежно рамене в безпомощността си да спаси тази или онази сграда. Гражданите на Пловдив го направиха – при това не за пръв път – с Тютюневия склад на ул. "Одрин", но това е по-скоро изключение. Красиви сгради са събаряни в цялата ни история – и Куршум хан през 30-те, и Аптека "Марица", Дом "Кудоглу" и ред други красоти през тоталитарния режим, когато нямаше частна собственост, но и сега – темата със склада на "Одрин" 8 е актуална, но два други бяха бутнати в последните 2 години.
За сгради, които никой не е успял да спаси – или дори никой не им е обърнал внимание – в следващите редове ни разказва изкуствоведът Васил Макаринов:
(линк към оригиналната публикация: https://www.mediacafe.bg/kafeto/istoriq/Razrushenite-obraztsi-na-arkhitekturata-na-modernizma-Primeri-ot-Nesebyr-Sofija-i-Plovdiv-10699/ )
Преди малко повече от месец в Пловдив се случи нещо трогателно – самоорганизирали се хора образуваха жива верига около останалите недоразрушени части от тютюневия склад „Ориент табак“ на ул. „Одрин“ № 8. Резултатът е, че все пак малкото останало от фасадата на тази прекрасна сграда бе запазено. Медийният интерес към случващото се там и произлязлата от това административна каша с размахване на (фалшиви) документи, обвинения между ведомствата и неточно разчетени карти показаха, че обществото ни не е безразлично към проявите на безсмислена жестокост към архитектурното наследство.
Целта на настоящия материал е да представи и няколко други напълно унищожени вече сгради. Подбрал съм образци на модернизма от времето между Първата и Втората световна войни – тъкмо онази архитектура, която не борави с орнаменти и външна показност, а съзнаването на естетическите ѝ достойнства изисква познания и разбиране. Често нейните представители биват подминавани и незабелязвани. Постоянните самодейни преобразявания, заличаващи стиловите им характеристики са почти ежедневие и водят често пъти до пълна загуба на автентичността. За съжаление подбраните тук няколко сгради не са просто с нарушена автентичност, а са разрушени. Обречени са да бъдат помнени и изучавани само и единствено от архивни снимки, пощенски картички или публикации в някогашната преса, тъй като тяхното унищожаване не е предизвикало медиен и обществен отзвук. Те са били останали недооценени от своите стопани и по една или друга причина (което няма да бъде обект на този материал), към днешна дата от тях не е останало нищо.
Първата сграда, която искам да покажа и за която вероятно най-много трябва да съжаляваме, е почивният дом на финансовите служители в Несебър. Той представлява истински образец на архитектурата на Модерното движение у нас. Отварям една скоба, че поради ред причини архитектурата на модернизма рядко достига до крайно ярките представители на работите на школуваните в германското училище Баухаус архитекти, на италианските футуристи или на съветските конструктивисти, но все пак имаме своите върхове.
За тъкмо такъв връх безспорно считам сградата в Несебър. Самото здание представлява изключително добре премислена композиция от конвексни и конкавни форми. Забележителни са експресивно издадените балкони, а също така и любимите на модернистите 1930-те „корабни“ парапети, кръгли прозорци и огромната тераса, придаващи „морски“ облик на сградата и недвусмислено подсказващи нейната функция – дом за почивка и отдих. Към почивната станция е имало обширна градина, с каквато хотелите днес не могат да се похвалят. Изграден е през 1936 г. по проект на арх. Крум Плакуновi.По време на социализма изменя предназначението си и става почивен дом на Централен комитет на професионалните съюзи на административните служители. Сградата е била запазена със сигурност до края на XX век. Не знаем точно кога, но в периода 1999 – 2012 г. този величествен шедьовър е бил разрушен. Станало е съвсем тихомълком, без обществено обсъждане, без никакъв медиен или обществен интерес към ситуацията. Без на някого да му хрумне, че сградата е така ценна за нашата история на архитектурата и нейното запазване в автентичност само може да допринесе към така богатата културна история на град Несебър. В момента следите от основите и от стоманобетонната ѝ конструкция все още личат, а на сателитните снимки на парцела ясно се вижда извивката на сградата, следвала някога формата на залива.
Почивният дом на финансовите служители в Несебър. Снимката вляво: пощенска картичка от 1950-те, снимката вдясно: предоставена от Илиана Иванова
София също може да се „похвали“ с много ценна, но заличена и почти забравена днес сграда – народната баня в квартал „Лозенец“. Проектираната от арх. Кирил Босев сграда е изградена в периода 1936-1939 г. и се е намирала в градинката, заключена между булевардите „Черни връх“ и „Евл. И Хр. Георгиеви“ и улиците „Ралица“ и „Калиакра“. Къпалнята с 23 душ-кабини е заемала партерния етаж, а в сутерена е имало пералня и помещения за котлитеii. Също като почивния дом в Несебър, и лозенската баня е била завидно добър образец на модерната архитектура на 1930-те години – семпла, елегантна и много добре пропорционирана. Впечатление прави оформлението около централния вход – вдаден навътре под голяма козирка и маркиран с профилна мазилка от хоризонтални ленти. Крайно модернистично е и решението с дългите лентовидни прозорци. Като контрапункт на тази хоризонталност се явява мощното бяло тяло на страничния изправен обем, вместяващ вероятно комина на котела. Характерен момент са и няколкото извити елемента по различните фасади, вмъкващи мекота в цялата строгост на зданието. Тази изключителна постройка е съществувала и функционирала до началото на 1980-те г., когато е била съборена около времето на строителството на НДК, вероятно (тъй като не се знае причината) заради реконструкцията на околните инфраструктура и паркови пространства. Днес от банята не е останало абсолютно нищо – единствено името на градинката напомня за съществуването ѝ – „Баня Лозенец“.
Народната баня в квартал „Лозенец”. Снимка: „Управление на творчество и дела“, 1939
Сега ще се върнем в Пловдив, за да видим кои са сградите в стилистиката на модерната архитектура, които градът е изгубил безвъзвратно. През 1969 г. в центъра на града започва грандиозно преустройство. Два квартала източно от градината „Цар Симеон“ са разрушени, като е запазена единствено изградената в края на 1930-те години телеграфопощенска палата. Сградата ѝ обаче претърпява преустройство на фасадата и дострояване на юг и на изток. На мястото на останалите разрушени сгради днес се намира част от площад „Централен“, паркингът пред хотел „Тримонциум“ и останките от римския форум. Заради преустройството е разрушена банята„Цар Симеон“iii, а също и изключително ценния и красив Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудоглу“, чиято сграда със сигурност пловдивчани познават от архивни фотографии и за чиято загуба (с право) съжаляват.
Има обаче и още едно здание, което често пъти бива подминавано на архивните снимки – това е 4-етажна апартаментна сграда, намирала се южно от Дом Кудоглу, също с лице към градината. За съжаление, информацията за нея е повече от оскъдна и се изчерпва с няколкото снимки, в които е попаднала. Съвсем категорично, обаче, носи белезите на модерната архитектура на 1930-те години – ясно изразени чисти обеми, оформящи сградата посредством еркери, издадени извити балкони с метални „корабни“ парапети, липса на стрехи и плосък покрив под формата на големи покривни тераси на различни нива. Прозорците също са характерни за периода. Те са ниски и хоризонтално издължени, оформени посредством первази и корниз в ленти, преминаващи през ръбовете на сградата. Интересен вертикален акцент е и лизенът, започващ от входната врата, преминаващ над билото и завършва като шпил. Сградата е била добър образец на модерната архитектура в Пловдив. Ако бе запазена до днес би била един от много ярките представители на тази архитектурна стилистика в града. Вероятно и информацията за нея би била по-пълна, тъй като към момента знаем единствено самоочевидното – че е строена през 1930-те години. А архитектът е неизвестен.
4-етажната апартаментна сграда на мястото на днешния площад „Централен”
По повод покривната тераса, което апропо е един от 5-те принципа на Le Corbusier, е важно да се отбележи, че една от идеите на теоретиците на архитектурата на модернизма в първата половина на XX век е осъзнаването на необходимостта от пряката връзка с природата. Архитектурата трябва да отговаря на природната среда, да взаимодейства с нея. Неслучайно през 1936-1938 г. в Бургас се строи проектираното от арх. Виктория Ангелова Морско казино. Със своето местоположение – „кацнало“ на стръмния склон над морето в Морската градина и огромните си тераси на 4 нива – то предлага разкошна гледка към Черно море. През 1930-те се появяват се и множество почивни станции (освен разгледаната вече съборена в Несебър) и санаториуми в различни морски и планински курорти.
Съвсем не лоши гледки предлага и Пловдив със своите тепета. През 1930-те години са открити техните красота и потенциал. Тогава започва облагородяването на хълма „Бунарджика“, на който през 1933 г. в строеж са: бюфет, шосе до бюфета, водопад, детска къпалня; залесен е и целият хълмiv. От архитектурна гледна точка най-силен интерес буди безспорно бюфетът – интересна постройка, предлагаща гледка на своите посетители на изток към целия център на Пловдив. Сградата впечатлява със своя хоризонтално издължен архитектурен образ. Тя е с голямата си козирка с характерна модернистична извивка от южната ѝ страна. Прилежащите ѝ тераси са на няколко отделни нива и предлагат гледка от всички посетители на заведението. За жалост и тук архитектът не е известен. Знаем единствено, че бюфетът е открит на 22 юли 1934 г.v, след което дълги години е продължил да работи като ресторант, през 1990-те е преустроен за дискотека, а след това и започва да пустее. Сградата е срината преди години, за да освободи място за нов ресторант, чийто проект представлява не особено добра, груба и демонстрираща неразбиране на стилистиката реминисценция на старата сградаvi. До реализирането му, обаче, не се е стигнало – отново след бурна гражданска реакция и протести.
Бюфетът на Бунарджика
Освен разгледаните 4 примера със сигурност има и още много други вече разрушени представители на модерната архитектура у нас. Отделно от тях има и такива сгради, макар и съществуващи, които са жертва на всевъзможни стилистично некоректни намеси, надстроявания, пристроявания и т.н., и които, ако започна да разглеждам, бих написал цяла книга. И отново с поглед към събитията, последвали разрушаването на тютюневия склад „Ориент табак“, който освен всичко друго е и част от програмата на Пловдив за културна столица на Европа през 2019 г., смятам, че в бъдеще все по-рядко ще ставаме свидетели на унищожаване на ценни сгради… или поне без активното недоволство на гражданите. Искрено вярвам също, че широкият интерес към ситуацията не е следствие факта, че зданието е част от програмата за „Пловдив 2019“, а е преди всичко пробуден от акта на поругаване на един обект, натоварен с висока естетическа и историческа стойност. Границата на търпимост е премината и навярно вече все по-малко издевателства над културното ни наследство ще бъдат подминавани с безразличие и апатия.
i Stoilova, Ljubinka. “Bulgaria”, In: The Modern Movement in Architecture. Selections from the DOCOMOMO Registers (Dennis Sharp & Catherine Cooke, Editors), 010 Rotterdam (2000): 57-64
ii Общинско списание "Сердика" 1939 г., книга 10
iii Балчев, Владимир.„Появата на модерната баня "Цар Симеон" нарушила ориенталската дрямка на старите хамами“. http://podtepeto.com/besedka-za-grada/poyavata-na-modernata-banya-car-simeon-narushila-orientalskata-dryamka-na-starite-hamami/
iv Пловдивски общински вестник, „Пловдив – Бунарджика – преди 52 години“., стр. 8-10, бр. 139, 6 юни 1933 г.
v Пловдивски общински вестник, анотация под снимка, стр. 1, бр. 170-171, 15 август 1934 г.
vi „Граждани протестират срещу строеж на хълма Бунарджика в Пловдив, инвеститорът го замрази”. http://www.dnevnik.bg/live/gradska_sreda/2013/02/06/1998007_grajdani_protestirat_sreshtu_stroej_na_hulma/
