Архитект Христо Пеев е един от най-изтъкнатите пловдивски архитекти. Известен предимно с работата си по проучване на историята на българската – и по-конкретно пловдивската – възрожденска архитектура, неговото стриктно архитектурно творчество остава в сянка. Пеев обаче е един от най-модерните български архитекти, които творят в най-изчистен от декорация стил, който залага много повече на обемите и функционалността.
Ранни години и образование
Пеев е роден през 1893 година в Анхиало (дн. Поморие), след което завършва последователно училище в Чирпан и гимназия в Пловдив. През есента на 1911 година се записва в Политехническия институт в Петербург (Русия), но прекъсва обучението си през 1912 година поради Балканската война. По-късно се връща в Русия, но след старта на Първата световна война през есента на 1915 година, като българин – а България е враг на Русия през Първата световна война – е изпратен на заточение в Уст-Цилма.
През лятото на 1918 година той успява да се върне в България, като стажува в Пловдив. През 1922 година заминава отново за чужбина, за да завърши образованието си – този път във Висшето техническо училище в Дрезден. Дипломира се като архитект през 1923 година.
Архитектурна дейност
Проектите на архитект Христо Пеев се отличават с изключително изчистения си рационален дизайн. Той работи предимно на частна практика и строи основно частни домове, но се включва и в няколко други проекта.
Изследователска дейност
Възрожденската пловдивска къща е голямата любов на архитект Пеев. Големият му труд излиза посмъртно на български под редакторството на арх. Емил Момиров. Той е основно запомнен любовта към старите пловдивски къщи, като той е отговорен за запазването им и поставянето на основите на днешния архитектурен резерват „Старинен Пловдив“. Той сътрудничи също на Археологическия музей в София.
- Собствени проучвания в архивите на Технически университет – Дрезден
- Чинков, Н., „Пловдивски архитектурни хроники“, Пловдив 2002
