Календар BAUHAUS? за 2019 г.

Календар BAUHAUS? за 2019 г.

ПОДКРЕПЕТЕ КАУЗАТА НА МОДЕРНИЗМА С КАЛЕНДАР

През тази година „Български архитектурен модернизъм“ разширява още повече дейността си – ще проведем редица проучвания в страната и чужбина, които да обогатят знанията ни за периода. За подкрепа на проучванията ни, както и серията безплатни лекции и обиколки в градовете, създадохме луксозен стенен календар за 2019 година.

По повод 100-годишнината на школата Баухаус, през тази година се фокусираме върху влиянията на немските архитектурни школи върху българската архитектура между двете световни войни. В краяна 2018 година проведохме проучвания в Мюнхен, като за пръв път предстоят проучвания на архивите и в няколко други града в Германия, където са учили български архитекти.

Тематичният календар, назован „BAUHAUS?“, представя сгради от градове от цялата страна, сред които София, Пловдив, Плевен, Стара Загора и др., както и селата Безмер и Владая. Представените обекти са повлияни по различен начин от тенденциите в немската архитектура от първата половина на миналия век. Средствата от календара ще бъдат използвани за финансиране на разходите за проучванията в Германия, както и безплатните лекции и обиколки в български градове в цялата страна.

Можете да получите информация как да получите календара, като ни пишете съобщение тук на фейсбук страницата, както и на имейла bgmodernistarchitecture@gmail.com

Позиция във връзка с планирана реконструкция на сградата на бившето Немско училище в Бургас

ДО Г-Н ДИМИТЪР НИКОЛОВ, КМЕТ НА ОБЩИНА БУРГАС;
Г-ЖА ЙОРДАНКА АНАНИЕВА, ЗАМ.-КМЕТ „ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА“
БУРГАСКИТЕ МЕДИИ И ОБЩЕСТВЕНОСТ

ПОЗИЦИЯ

ВЪВ ВРЪЗКА С ПЛАНИРАНА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА СГРАДАТА НА БИВШЕТО НЕМСКО УЧИЛИЩЕ В БУРГАС

Идеята за създаване на комплекс за съвременно изкуство и модерна за XXI век библиотека в бившето Немско училище в Бургас е похвална. Заедно с развитието на други обекти, като например Културен център „Морско казино“, градът безспорно се нарежда сред лидерите в страната в културната сфера. Отношението към културното наследство и историята на града е неразделна част от това развитие.

При създаването на КЦ „Морско казино“ се показа зряло и европейско отношение към това културно наследство. Сградата бе относително качествено реконструирана и пое много добре новите си функции, без от това да страна естетиката на прекрасния образец на модерната архитектура, създаден от архитектите Виктория Ангелова–Винарова и Борис Винаров през 1936-1938 г.

Надяваме се Община Бургас, като инвеститор и основен контрольор на проекта за създаването на комплекс за съвременно изкуство, да отчете високата естетическа стойност и на сградата на бившето Немско училище. Издигнатата през 1936 година сграда по проект на едни от най-изтъкнатите български архитекти Станчо Белковски и Иван Данчов е сграда от европейски мащаб, която може да бъде поставена в авангарда на архитектурните тенденции от периода.

Историческо щастие е, че през годините сградата е запазила в автентичност голяма част от своите елементи – специфичната за модерната архитектура в България мазилка, облицовки от камък, дървени дограми, а също и своята обемно-пространствена композиция, дворното пространство. Характерен елемент от много голямо значени е специфичната разработка на ъгъла. Именно привидно неугледният вид в момента дава шанс на днешното поколение да запази прекрасния проект и оригинална идея на архитектурното бюро Брлковски–Данчов, като така инвеститори, архитекти и строители се намесят минимално във вида на сградата на бившето Немско училище. Само това ще покаже истинско уважение на днешните бургазлии и българи към тези, които са направили Бургас един истински европейски град още преди един век.

Публикуваните в общественото пространство визуализации показват проект за привнасяне на редица чужди на естетиката, стила и времето на строителството на сградата елементи – пълна промяна на фасадата придаваща нов характер, незапазващ автентичните мазилка и каменна облицовка; промени в хармоничното разположение на прозоречните отвори и незапазване на растерното им членение и др, които безспорно ще заличат оригиналния вид на проекта на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов.

Надяваме се, че публикуваните визуализации са предварителен проект, необсъден с бургаската общественост, архитекти и специалисти на местно и национално ниво, а проектантите и инвеститорът в лицето на Община Бургас да прояви добрата практика от проекта за реконструкция на Морското казино. Апелираме към запазване на автентичността на сградата: нейните обеми, материали и детайли в максимално близък до оригиналния вид. Само така инвестиционният проект ще бъде наистина проект, свързан действително с културата на Бургас.

С уважение,
Теодор Караколев
Васил Макаринов
Фондация „Български архитектурен модернизъм“

МНЕНИЕ

в подкрепа на предложението за обявяване на къща „Парахода“ – къщата на д-р Добри Стефанов на адрес ул. „Йордан Йовков“ № 25  в град Ямбол – за културна ценност.

Ямбол е един от градовете с интересно културно наследство от различни исторически периоди. Образците на архитектурата в града от времето между двете световни войни са изключително интересни и носят своя неповторима уникалност. Сред безспорните примери от най-високо ниво са сградата на Съдебната палата, на Минералната баня и „Червената къща“. Един от най-ярките образци е и известната къща „Парахода“ на улица „Йордан Йовков“ № 25. Тези сгради са едни от обектите, които поставят Ямбол на картата на България като градове с безценно културно наследство, за което наследство ние, като поколение и общество, имаме отговорност към нашите предци да опазваме и предадем на нашите наследници.

Къщата на д-р Добри Стефанов (арх. Александър Куртев, 1930-те) в Ямбол, позната също като „Парахода“, безспорно може да бъде изведена като една от много ярките прояви на архитектурата на модернизма в града. Тя е дело на едно от големите имена в ямболската архитектурна история, завършил в края на 1920-те висшето си архитектурно образование в Дрезден  – Александър Куртев –  чиито проекти като „Червената къща“ (1930-31 г.) и сградата на минералната баня (1938 г.) говорят за много ясно разбиране на естетиката на Модерното движение в световната архитектура от междувоенния период.

В контекста на модернизма между двете световни войни трябва да оценим достойнствата на къщата на д-р Добри Стефанов. Липсата на каквато и да било фасадна декорация, гладките мазилки и плоския покрив дават изява на експресивно решения с елегантна извивка югозападен ъгъл. Това може би е най-характерната част на сградата, която в комбинация с терасата на последния етаж, козирката с колони с кръгло сечение и тръбния парапет говори за т.нар. „корабна“ стилистика – любима на архитектите на модернизма от 1930-те и съвсем не без основание дала прозвището на сградата.

Други важни елементи също трябва да се отбележат като много ценни от гледна точка на естетиката на модернизма. Това са не особено често изпълняваният у нас плосък (макар частично) покрив, обединяването с хоризонтална профилна мазилка на прозорците през източния ъгъл, тръбният парапет на балкона над входната врата, металните профили на остъклението на стълбищния прозорец, издължените в ширина 4-крили (все още запазени в автентичност) прозорци и др.

Тези стилистични белези показват принадлежността на сградата към европейските тенденции от 30-те години на миналия век – период, за който Ямбол може да се гордее, че се развива успоредно с авангарда в Европа. Унищожаването на тази сграда ще заличи един от материалните белези на този уникален момент от градската история.

Предвид изложеното в горните редове, екипът на фондация „Български архитектурен модернизъм“ смята, че тази сграда има всичките качества и заслужава да придобие статут на културна ценност, за да бъде запазена и за бъдещите поколения като един от безспорните образци на архитектурата на модернизма в Ямбол.

 

02.07.2018

Фондация „Български архитектурен модернизъм“

Васил Макаринов и Теодор Караколев

Апел за запазване на автентичността на бившата Мъжка гимназия в Бургас


                                                                       

 

До                   Кмета на Община Бургас,
Общинския съвет на гр. Бургас,
Ръководството на ППМГ „Академик Никола Обрешков“,
Ръководството на ПГРЕ „Г. С. Раковски“,
Бургаската общественост
Апел
във връзка с планиран ремонт
на сградата на бившата Мъжка гимназия в Бургас
Уважаеми Госпожи и Господа,
Сградата на Профилираната гимназия по романски езици „Г.С. Раковски“ и ППМГ „Академик Никола Обрешков“ (бивша Мъжка гимназия) е един от ценните образци на архитектурния модернизъм от периода между двете световни войни в Бургас. Тя е една от най-големите обществени сгради в Бургас в тази стилистика, представя специфични за епохата похвати, което я прави ценна част от архитектурната и строителна история на града.

Има още

Теренни проучвания

Важна част от нашата дейност са теренните проучвания. Посещаваме обекти на различни места из България с цел запознаване и документиране на историята на сградите. Провеждаме срещи със собствениците на ценните от гледна точка на междувоенния модернизъм сгради и със стопаните на обществените здания. По време на пътуванията проучваме градските архиви и местната преса за допълнителна меродавна информация и архивни снимки. Проведените до момента теренни проучвания са разкрили много цени данни за редица сграда, а така също са важни за фотодокументирането на детайли от екстериора и интериора на неедно здание.

Има още

Проект Пътуваща изложба „Български архитектурен модернизъм. Образци от 1920-те, 1930-те и 1940-те“

Пътуващата изложба „Български архитектурен модернизъм. Образци от 1920-те, 1930-те и 1940-те години“ е първата сериозна акция на групата в общественото пространство. За изложбата беше направен подбор на над 30 представителни сгради от периода от разнообразни географски места и от различни типове – както обществени сгради, така и частни домове, индустриална архитектура и образци от религиозната архитектура. Представени са примери от София, Пазарджик, Пловдив, Баня (карловско), Сливен, Ямбол, Хасково, Казанлък, Бургас, Варна, Балчик, Русе и Габрово. Текстовете са на български и на английски език.

Има още

Становище във връзка с проект за надстрояване на сградата на комплекс „България“

СТАНОВИЩЕ
На група „Български архитектурен модернизъм“
Във връзка с проекта за надстрояване на сградата на комплекс „България“
(постъпило уведомление за изготвяне на план/програма от „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ 2016” ЕАД, за : „ПУП-РУП ЗА УПИ І-121, ІІ-122, ІІІ-123, ІV-124, V-15, VІ-125 кв. 482 и УПИ І от кв. 481, м. „Центъра –Зона „А”-юг”, достъпно на адрес: http://sredec-sofia.org/bg/post/1198/postypilo-uvedomlenie-za-izgotvyane-na-p)

Сградата на комплекс „България“ е един от най-ценните архитектурни образци в историята на България. Проектът на изявените във времето между Първата и Втората световна войни архитекти Иван Данчов и Станчо Белковски от 1934 г. е показателен за своеобразния връх в културното развитие, което българското общество достига през 1930-те години. Частното „Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество“, което финансира сградата, създава един уникален архитектурен обект, който има и своята безпрецедентна стойност за обществото със своята зала – и до днес концертната зала с вероятно най-добра акустика в България. При това обект, създаден от образовани и просветни частни собственици, наясно с баланса между преследването на икономическата изгода и доброволното подпомагане на обществени и културни каузи, които не биха просъщесвували на пазарен принцип.

Има още

В МЕДИИТЕ: За хотел България в новините на bTV

Позиция на Васил Макаринов във връзка с неуместните планове за поставяне на мансарден етаж вместо последните два вдадени навътре от нивото на фасадата етажа на хотел „България“

http://btvnovinite.bg/gallery/bulgaria/kak-bi-se-promenil-oblikat-na-hotel-balgarija.html

В МЕДИИТЕ: За грандхотел България в „Часът на Милен Цветков“ по НОВА

Участие на Теодор Караколев в предаването „Часът на Милен Цветков“ по НОВА Телевизия във връзка с плановете за промяна на облика на грандхотел „България“ с разширяването на последните етажи

https://nova.bg/news/view/2017/07/28/188916/ще-надстроят-ли-сградата-на-хотел-българия-която-е-архитектурен-паметник/