МНЕНИЕ

в подкрепа на предложението за обявяване на къща „Парахода“ – къщата на д-р Добри Стефанов на адрес ул. „Йордан Йовков“ № 25  в град Ямбол – за културна ценност.

Ямбол е един от градовете с интересно културно наследство от различни исторически периоди. Образците на архитектурата в града от времето между двете световни войни са изключително интересни и носят своя неповторима уникалност. Сред безспорните примери от най-високо ниво са сградата на Съдебната палата, на Минералната баня и „Червената къща“. Един от най-ярките образци е и известната къща „Парахода“ на улица „Йордан Йовков“ № 25. Тези сгради са едни от обектите, които поставят Ямбол на картата на България като градове с безценно културно наследство, за което наследство ние, като поколение и общество, имаме отговорност към нашите предци да опазваме и предадем на нашите наследници.

Къщата на д-р Добри Стефанов (арх. Александър Куртев, 1930-те) в Ямбол, позната също като „Парахода“, безспорно може да бъде изведена като една от много ярките прояви на архитектурата на модернизма в града. Тя е дело на едно от големите имена в ямболската архитектурна история, завършил в края на 1920-те висшето си архитектурно образование в Дрезден  – Александър Куртев –  чиито проекти като „Червената къща“ (1930-31 г.) и сградата на минералната баня (1938 г.) говорят за много ясно разбиране на естетиката на Модерното движение в световната архитектура от междувоенния период.

В контекста на модернизма между двете световни войни трябва да оценим достойнствата на къщата на д-р Добри Стефанов. Липсата на каквато и да било фасадна декорация, гладките мазилки и плоския покрив дават изява на експресивно решения с елегантна извивка югозападен ъгъл. Това може би е най-характерната част на сградата, която в комбинация с терасата на последния етаж, козирката с колони с кръгло сечение и тръбния парапет говори за т.нар. „корабна“ стилистика – любима на архитектите на модернизма от 1930-те и съвсем не без основание дала прозвището на сградата.

Други важни елементи също трябва да се отбележат като много ценни от гледна точка на естетиката на модернизма. Това са не особено често изпълняваният у нас плосък (макар частично) покрив, обединяването с хоризонтална профилна мазилка на прозорците през източния ъгъл, тръбният парапет на балкона над входната врата, металните профили на остъклението на стълбищния прозорец, издължените в ширина 4-крили (все още запазени в автентичност) прозорци и др.

Тези стилистични белези показват принадлежността на сградата към европейските тенденции от 30-те години на миналия век – период, за който Ямбол може да се гордее, че се развива успоредно с авангарда в Европа. Унищожаването на тази сграда ще заличи един от материалните белези на този уникален момент от градската история.

Предвид изложеното в горните редове, екипът на фондация „Български архитектурен модернизъм“ смята, че тази сграда има всичките качества и заслужава да придобие статут на културна ценност, за да бъде запазена и за бъдещите поколения като един от безспорните образци на архитектурата на модернизма в Ямбол.

 

02.07.2018

Фондация „Български архитектурен модернизъм“

Васил Макаринов и Теодор Караколев

Апел за запазване на автентичността на бившата Мъжка гимназия в Бургас


                                                                       

 

До                   Кмета на Община Бургас,
Общинския съвет на гр. Бургас,
Ръководството на ППМГ „Академик Никола Обрешков“,
Ръководството на ПГРЕ „Г. С. Раковски“,
Бургаската общественост
Апел
във връзка с планиран ремонт
на сградата на бившата Мъжка гимназия в Бургас
Уважаеми Госпожи и Господа,
Сградата на Профилираната гимназия по романски езици „Г.С. Раковски“ и ППМГ „Академик Никола Обрешков“ (бивша Мъжка гимназия) е един от ценните образци на архитектурния модернизъм от периода между двете световни войни в Бургас. Тя е една от най-големите обществени сгради в Бургас в тази стилистика, представя специфични за епохата похвати, което я прави ценна част от архитектурната и строителна история на града.

Има още

Становище във връзка с проект за надстрояване на сградата на комплекс „България“

СТАНОВИЩЕ
На група „Български архитектурен модернизъм“
Във връзка с проекта за надстрояване на сградата на комплекс „България“
(постъпило уведомление за изготвяне на план/програма от „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ 2016” ЕАД, за : „ПУП-РУП ЗА УПИ І-121, ІІ-122, ІІІ-123, ІV-124, V-15, VІ-125 кв. 482 и УПИ І от кв. 481, м. „Центъра –Зона „А”-юг”, достъпно на адрес: http://sredec-sofia.org/bg/post/1198/postypilo-uvedomlenie-za-izgotvyane-na-p)

Сградата на комплекс „България“ е един от най-ценните архитектурни образци в историята на България. Проектът на изявените във времето между Първата и Втората световна войни архитекти Иван Данчов и Станчо Белковски от 1934 г. е показателен за своеобразния връх в културното развитие, което българското общество достига през 1930-те години. Частното „Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество“, което финансира сградата, създава един уникален архитектурен обект, който има и своята безпрецедентна стойност за обществото със своята зала – и до днес концертната зала с вероятно най-добра акустика в България. При това обект, създаден от образовани и просветни частни собственици, наясно с баланса между преследването на икономическата изгода и доброволното подпомагане на обществени и културни каузи, които не биха просъщесвували на пазарен принцип.

Има още