Комплекс „България“ – София (1932-1937)

Комплексът на Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество „България“ е един от най-мащабните примери за новонавлезлия тип многофункционални сгради у нас. Състои се от хотел, голяма и камерна концертни зали, ресторант, зимна и лятна градини и др.

Конкурсният проект на арх. Ст. Белковски и арх. Ив. Данчов, сп. Архитект, 1932 г.

През 1932 г. Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество „България“ обявява конкурс за сграда в карето между бул. „Цар Освободител“ и улиците „Аксаков“, „Георги Бенковски“ и „Дякон Игнатий“, спечелен от бюрото на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов. В конкурса участват също и бюрата на Йорданов – Овчаров (II премия), Васильов – Цолов (III премия), Апостолов – Михайловски, Д. Фингов – Г. Фингов, Златев – Коев и др.

При един от конкурсните проекти – на Георги Фингов, съвместно с неговия син Димитър – фасада повтаря цялостния дизайн и пластическата декорация на изградената през 1920-те от самия него (Г. Фингов) сграда в съавторство с архитектите Димо Ничев и Никола Юруков .

Строителството отнема 3 години – от 1934 до 1937 г. – като първоначалният проект е изменен, а при изпълнението са премахнати орнаментите на съседната сграда на Фингов-Ничев-Юруков.

Изпълненият проект на Белковски-Данчов от 1934 г.

Хотелската част е разположена откъм бул „Цар Освободител“ и със 100 стаи, всяка с баня, с 1 или 2 легла; в партера и мецанина е разположен ресторант, чиито 4 витрини с размери 3х6 m. могат да се спускат в сутерена; във втрешността на парцела е зимната градина с отваряем оберлихт и елегантно стълбище – композиция от конвексни и конкавни извивки – към галерията; лятната градина е достъпна откъм каерната зала. Всички помещения са свързани едно с друго, като при разделянето на комплекса на хотелска и концертна част в годините след 1944-та, тези връзки са унищожени.

Зимната градина

Към комплекса има и голяма зала с 1470 (днес 1130) места, разположени на партера и 2-та балкона. При изграждането ѝ са следвани препоръките на Херцовия институт за акустични изследвания при Висшето техническо училище в Берлин. Достъпът до залата се е осъществявал както откъм ул. „Аксаков“ (днешният централен вход), така и откъм бул. „Цар Освободител“, откъдето посетителите попадат посредством коридор и вестибюл в голямото фоайе на I балкон.

Голямата концертна зала

Тържественият концерт за откриването на залата се състои на 9.X.1937 г. с участието на Българска държавна филхармония под диригентството на Цанко Цанков и солисти Димитър Ненов, Люба Енчева и Панчо Владигеров; на органа свири френският органист и композитор Жозеф Боне, който изпълнява Бах, Шуман и др. и акомпанира откъси от „Месия“ от Хендел. Органът е 4-мануален, с електропневматична трактура и 72 регистъра на франкфуртската фирма „Sauer“, а шпилтишът му е можело да бъде преместван свободно по сцената.

Органът „Sauer“

На 24 май 1944 г. при англо-американските бомбардировки по време на Втората световна война комплексът е поразен – ударена е сцената на залата, като органът е напълно разрушен. През 1946-48 г. залата е възстановена, поставени са и настоящите стъклени осветителни тела. Настоящият орган е построен едва през 1974 г. от германската фирма „Schuke“ от Потсдам – той е 3-мануален, с механична трактура и 55 регистъра, а звченето му е подходящо както за музика от Романтизма, така и за Барок.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *