Елена Варакаджиева – Скордева

Елена Варакаджиева (р. в София на 9.VI.1902 г.) е част от първото поколение жени-архитектки, които завършват своето образование в чужбина през второто и третото десетилетие на XX век. Тя се вписва активно в архитектурния живот наравно с всички останали свои колеги, като работи предимно съвместно със своя съпруг Генчо Скордев и колегата им Петко Цветков. Тримата специализират в индустриални сгради, като хали и др.

Ранни години и образование

Елена Варакаджиева е родена на 2 април 1902 година в София. През 1920 година заминава за Виена, където учи немски език, а през 1921 година се записва във Висшето техническо училище в Дрезден, където ѝ преподават аритекти като проф. Хемпел, проф. Дийстел и др. Завършва през 1925 година и се връща в България.

Архитектурна дейност

Работи в бюро със съпруга си Генчо Скордев и с Петко Цветков. Заедно проектират няколко сгради за хали в България, сред които впечатляващи са проектите в Пловдив, Стара Загора и др.

Търговската зала на пловдивските хали

Сред другите интересни сгради са музеят с библиотека „Искра“ в Казанлък, като проектът за изпълнените малко по-късно, отново от тях, хали в Кърджали, е доста сходен поради акцентирания ъглов куловиден обем с външно изявена стоманобетонова кострукция. Проектираните от тях хали впечатляват с интериорното пространство на търговските зали със стоманобетонна ребрена конструкция, която освен че освобождава вътрешността от колони, има безспорни естетически качества, допълвани от базиликално светление. Проектират също и кланицата в Хасково – днес, за съжаление, съборена.

Халите в Кърджали

Двамата с Генчо Скордев са запалени хижари и даряват безплатно проектите на редица хижи на Българското туристическо дружество – „Демяница“ в Пирин, „Иван Вазов“ и „Белмекен“ в Рила и „Тъжа“ и „Бузлуджа“ в Стара Планина.

Хижа „Белмекен“

Умира на 8.VI.1978 г. на 76-годишна възраст.

източници:
– проучвания на Васил Макаринов и Теодор Караколев в архива на Техническия университет на Дрезден, проведени през юни 2019 г.
– Любинка Стоилова – “Българските архитектки между двете световни войни. Образование и социален статус на пионерките”, В: Граници на гражданството: Европейските жени между традицията и модерността, С., (2001): 280-301.

(предстои допълване)