Софийската кланица е един от много ярките представители на индустриалната архитектура у нас. Създадена е като пряко следствие от мерките, предприети от общините за поддържане и контрол на хигиената при коленето на животни, разфасоването на месото и съхранениоето му при приемането на Закона за надзора върху съестните продукти от животински произход (1922 г.) и Закона за санитарно-ветеринарната служба (1924 г.).
През 1928 г. Софийската градска община обявява анонимен международен конкурс за кланица. Получени са повече от 40 проекта, много от които – от чужбина. Първа премия не се присъжда, а на II място е класиран проектът с мото „Сердика“ на софийските архитекти Петър Марковски и Борис Бобчев. Сред другите участници в конкурса са удостоеният с III премия проект на арх. Коста Николов и арх. Ст. Босолов (мото „С. М. К.“), и откупеният проект на архитектите С. Ковачевски, Капитанов, Атанасов и Абрашев (мото “Patria”).
Строителството на кланицата започва по проект от арх. Петър Марковски и арх. Борис Бобчев повече от две години след обявяване резултатите от конкурсната програма – основният камък е положен на 1 май 1931 г., а строителството привършва на 13 декември 1932 г. Строежът е извършен от българското акционерно дружество „Циклоп“. За кланицата е отреден парцел от 130 хил. м2 в кв. „Малашевци“.
Кланицата е съставена от открити клетки за животни; навеси за предварителен ветеринарен медицински контрол; 3 кланични обора – за дребен добитък, за свине и за едър добитък и склада за птици; 5 радиално разположени кланици, снабдени с черварници и служебни помещения; хладилници. Кланичните помещения и хладилниците са свързани със съединителен коридор. Към комплекса на кланицата също така има и дирекционна сграда с жилища за лекарите, а така също и административна сграда.
Важно условие за осигуряване на бързото и хигиенично транспортиране на месото в рамките на кланицата, е наличието на висящ релсов път. Тази система свързва местата за клане със съединителното хале и оттам – с хладилниците. За софийската кланица тя е внесена от немската фирма „Макензен“. Хладилниците са внесени и доставени от Linde.
Всички сгради от комплекса са масивни стоманобетонови постройки, което до много голяма степен определя и техния архитектурен облик. Промишлената архитектура и техническото и инженерно ниво на българските строители от времето между Първата и Втората световна войни предлагат възможността за реализиране на някои интересни архитектурни решения, които са в съзвучие с идеите на архитектурата на Модерното движение. Всичките помещение в комплекса са обилно осветени посредством странично и/или горно осветление. Страничното осветление е изпълнено в групирани с ленти прозорци, което осигурява необходимата светлина за работния процес. Изключителен интерес представлява съединителното хале със своята оребрен от стоманобетонови рамки свод.