Кланица – София (1928-1932)

Софийската кланица е един от много ярките представители на индустриалната архитектура у нас. Създадена е като пряко следствие от мерките, предприети от общините за поддържане и контрол на хигиената при коленето на животни, разфасоването на месото и съхранениоето му при приемането на  Закона за надзора върху съестните продукти от животински произход (1922 г.) и Закона за санитарно-ветеринарната служба (1924 г.).

фасада, според проекта от 1928 г.

През 1928 г. Софийската градска община обявява анонимен международен конкурс за кланица. Получени са повече от 40 проекта, много от които – от чужбина. Първа премия не се присъжда, а на II място е класиран проектът с мото „Сердика“ на софийските архитекти Петър Марковски и Борис Бобчев. Сред другите участници в конкурса са удостоеният с III премия проект на арх. Коста Николов и арх. Ст. Босолов (мото „С. М. К.“), и откупеният проект на архитектите С. Ковачевски, Капитанов, Атанасов и Абрашев (мото “Patria”).

съединителен коридор според проекта от 1928 г.

Строителството на кланицата започва по проект от арх. Петър Марковски и арх. Борис Бобчев повече от две години след обявяване резултатите от конкурсната програма – основният камък е положен на 1 май 1931 г., а строителството привършва на 13 декември 1932 г.  Строежът е извършен от българското акционерно дружество „Циклоп“.  За кланицата е отреден парцел от 130 хил. м2 в кв. „Малашевци“.

Кланицата е съставена от открити клетки за животни; навеси за предварителен ветеринарен медицински контрол; 3 кланични обора – за дребен добитък, за свине и за едър добитък и склада за птици; 5 радиално разположени кланици, снабдени с черварници и служебни помещения; хладилници. Кланичните помещения и хладилниците са свързани със съединителен коридор. Към комплекса на кланицата също така има и дирекционна сграда с жилища за лекарите, а така също и административна сграда.

Важно условие за осигуряване на бързото и хигиенично транспортиране на месото в рамките на кланицата, е наличието на висящ релсов път. Тази система свързва местата за клане със съединителното хале и оттам – с хладилниците. За софийската кланица тя е внесена от немската фирма „Макензен“. Хладилниците са внесени и доставени от Linde.

съединителният коридор днес

Всички сгради от комплекса са масивни стоманобетонови постройки, което до много голяма степен определя и техния архитектурен облик. Промишлената архитектура и техническото и инженерно ниво на българските строители от времето между Първата и Втората световна войни предлагат възможността за реализиране на някои интересни архитектурни решения, които са в съзвучие с идеите на архитектурата на Модерното движение. Всичките помещение в комплекса са обилно осветени посредством странично и/или горно осветление. Страничното осветление е изпълнено в групирани с ленти прозорци, което осигурява необходимата светлина за работния процес. Изключителен интерес представлява съединителното хале със своята оребрен от стоманобетонови рамки свод.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *