ВЕЦ „Въча“ – Пловдив и Кричим (1928-33)

Макар първоначалните идеи за електрификация на Пловдив да датират от първите години на XX в., първите сериозни стъпки се осъществяват едва през 1919 г. с основаването на Водния синдикат „Въча“. Идеята на организацията е израждането на водна електрическа централа над Кричим, която да захранва пловдивската област.

По редица причини строителството на централата се забавя много, но в началото на 1920-те близо до предвиденото вече ясто за строеж вече е изграена една малка ВЕЦ.

През 1926-27 г. южно от Централната гара на Пловдив в построена парна електрическа централа, чието главно предназначение е добиване на електрическа енергия за подпомагане на водната централа над Кричим в случай на маловодие на р. Въча и при повреда на далекопроводите. Снабдена е с 4 парни котли, 2 турбогенератора, трансформатори, разпределители и пр. за 15000 V. Обща мощност на агрегатите е 2400 kW или 3200 конски сили. До завършването на ВЕЦ „Въча“ (1933 г.), парната електрическа централа работи денонощно за задоволяване на консумацията. В архитектурно отношение, сградата принадлежи по-скоро към стила на ар деко и еклектическите търсения на 1920-те, за разлика от изградената съвсем малко по-късно ВЕЦ, носеща стиловите характеристики на модернизма.

Парната централа „Въча“ в Пловдив

През 1928 г. започва строителството на голямата водна електрическа централа над Кричим. В края на следващата година чрез търг е на ренската фирма SECCE е възложена доставката на машините и съоръженията. На 15.VI.1933 г. централата е пусната в експлоатация. Тунелът за отвеждане на водата е с дължина 4754 m, а диамтърът у е 3 метра; монтирани са 2 вертикални водни турбини; генераторите (2 x 3500 kW, 6,3 kV), директно копулирани към турбините, са производство на френската фирма Alsthom.

ВЕЦ „Въча“ над Кричим. Вляво се вижда изградената в началото на 1920-те малка ВЕЦ.

В архитектурн-оестетическо отношение, макар началото са строителството на 2-те централи да е с разлика от едва 2 години, промяната в стила е осезаема. Ако парната централа е проектирана по-скоро в духа на ар деко, тук вертикалното издължаване, характерно за стила, отстъпва до известна степен пред категоричността на обемите (опосредствано също и от липсата на стрехи) и много по-модерното третиране на фасадите с разнокалибрени прозоречни отвори. Големи площи гладка мазилка и обрамчването на някои от отворите с грубодялани камъни също е характерно за естетическите търсения на Модерното движение.

Към края на 1939 г. прикачените към мрежата за ниско напрежение абонати са вече 29326.

Източници:

  1. Георги Николов – „Труд и промишленост“, Издателство и производство – София, 1926-1930
  2. Мире Спиров – „Електрификацията на България и нейните строители, 1879-1947“, изд. Херон прес, София, 1999 г

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *