Видео-лекции за модернизма

Поради обявеното на 13.III.2020 г. извънредно положение, направило невъзможно предвиждането на публични инициативи като лекции и турове, а така също и теренните ни проучвания както в България, така и зад граница, започнахме заснемането на кратки видео-лекции на различни теми, свързани с историята на българската архитектура от времето между световните войни.


Видео-лекция 01: Български студенти по архитектура по време на Балканските и Първата световна войни

С какви трудности са се сблъскали младите български архитекти преди точно 100 години? Балканската и Междусъюзническата (1912-13) и българското участие в Първата световна война (1915-18) затрудняват образованието на много от архитектите, проектирали модерните сгради от следващите десетилетия. В тази видео лекция Теодор Караколев разказва историята на тези млади българи – първа от серия видео лекции в дните на извънредно положение.


Видео-лекция 02: Дизайнът и подовите циментови мозайки

Какви прояви на дизайна можем да открием през междувоенния период? Един от най-често рзработваните елементи – част от интериорния дизайн – са подовите циентови мозайки, с които са застлани почти всички стълбища, коридори и фоайета на жилищни (и не само) сгради. Във втората ни видео-лекция Васил Макаринов разказва накратко за това кои цветове се употребяват най-често, какви са естетическите търсения и кореспондират ли те на процесите, които се случват в изкуството от първата половина на XX век.


Видео-лекция 03: Чужденци в българския архитектурен живот между двете световни войни

Всички знаем за изградените по проект на австрийски, германски и чешки архитекти обществени и административни сгради непосрествено след Освобождението. Едва за няколкото години щафетата е поета от българи – след като първото поколение български студенти по архитектура се завръщат в родината си. Дали обаче в периода между 2-те световни войни има присъствие и на чужденци в архитектурния ни живот? В третата по поредицата ни видео-лекции Васил Макаринов представя няколко примера за участия на германци (и не само) като консултанти, градостроители и проектанти.


Видео-лекция 04: Проекти на български архитекти извън България

След като ви разказахме за няколко участия на чужденци в архитектурния живот между двете световни войни у нас, дойде време да си дадем отговор на въпроса дали се случва обратното – има ли български архитекти с изява в чужбина. С няколко разнообразни и интересни примера ще ни запознае Теодор Караколев в 4-тата видео-лекция от нашата поредица.


Видео-лекция 05: Националната идентичност и междувоенната архитектура

По какъв начин търсенията на национална идентичност имат своя израз в изкуството – и в частност в архитектурата – от периода между двете световни войни? Изкуствоведът Васил Макаринов ще ви запознае с някои от интересните търсенията на „родни“ форми от страна на българските архитекти и ще се опитам да направи бърз преглед на теоретизирането проблема с текстове от периода.


Видео-лекция 06: Архитектурата на православните храмове между двете световни войни

По какъв път тръгва българската църковна архитектура след Първата световна война? Как търсенето на „родни“ форми и новата архитектура на модернизма намират израз в храмовете и митропилитските здания? Теодор Караколев раказва какво се случва от 1920-те до 1944 г., демонстрирайки с примери от различни части на страната – както типови проскти, изградени след Чирпанското земетресение от 1928 г., така и оригинални единични православни храмове.


Видео-лекция 07: Апартаментните сгради между двете световни войни

По какви причини през 1920-те години възниква живеенето в кооперативни сгради? Как първоначални се приемат тези строежи, как през годините се променят плановата им схема и стилът им? Отговорите на тези и още много други въпроси, свързани с тези сгради, оформящи улиците на централните части на София (но също срещани и в други български градове) можете да разберете от изкуствоведа Васил Макаринов.


Видео-лекция 08 (финал) : Планински хижи в България от междувоенния период

Как се зараджа деята за строителство на хижи у нас? Кои са най-любопитните обекти от този тип, с какви средства са изграждани и кои са техните архитекти? Чуйте в заключителната ни 8-ма лекция изкуствоведа Теодор Караколев, който ще ви разкаже за хижите от 1920-те, 1930-те и 1940-те, сред които „Алеко“, „Иван Вазов“, „Пирин“, „Родина“ и други., и това по какъв начин можем да видим стилистичните белези на модернизма при тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *