Кланица – Пловдив (1925-34)

Веднага след Освобождението на България, клането на животни попада под законови регулации  –  първият регулационен правилник е от 1894 г., последван от законите, отнасящи се до ветеринарната служба от 1897 г. и 1906 г. По това време клането се осъществява в салхани –  малки едноетажни каменни или кирпичени сгради (а понякога дори и навеси) с дъсчени подове, построено до река или върху самата нея. Такъв печален изглед имат кланиците дори и в развити европейски страни до 1930-те години.

Първите по-ефективни и строги стъпки у нас към организация на кланичното дело са следствие от Закона за надзора върху съестните продукти от животински произход (1922 г.) и Закона за санитарно-ветеринарната служба (1924 г.), след които единствено общините имат право да изграждат и стопанисват кланици, а контролът е поверен на ветеринарния отдел на Министерството на земеделието и държавните имоти. Според новите закони всяка община с население над 3000 жители е длъжна до има кланица, а тези с по-малко жители са –  да осигурят определени места за клане на добитък.

Пловдивската кланица, представена на карта на града от началото на 1940-те

Общинската кланица в Пловдив е изградена след проведен през 1925 г. конкурс, спечелен от проекта на щутгартския архитект Йохан Хенингс, който посочва като свой представител и съдружник изявения с редица реализации в Пловдив арх. Димитър Попов (възпитаник на Щутгартската политехника). Строителството е предвиждано да бъде осъществени на етапи, като реализацията на първия се осъществява в периода 1931-34 г.

Оборудването е закупено от акционерното дружество „Бишви Шкодови Заводи“.

В периода между световните войни се изграждат също кланиците в София (1928-33), Лом (1933-34), Варна (1935-36 г.), Русе (1935-36 г.), Велико Търново (1935-36 г.), Свищов (1936 г.), Шумен (1938 г.), Видин (1938-39 г.), Стара Загора (1938-39 г.) и др

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *