Летище „Враждебна“ – София – (нач. на 1940-те)

Приемно здание на летище Враждебна

България не е подмината от вълната на бързоразвиващите се транспортни връзки. Наред с новите железопътни линии и автомобилни пътища с впечатляващи мостове, тунели и други инженерни конструкции, се строят и граждански летища, а София в годините на Втората световна война се изгражда впечатляващия със своите архитектурна стойност, мащаби и функционалност пътнически терминал на новата аерогара „Враждебна“.

Първото летище на София е „Божурище“, от което през 1927 г. започват първите редовни въздушни пътнически превози по линията София – Русе – Варна. Оператор е създаденото с договор между Царство България и немския авиоконцерн Junkers & Co през 1926 г. българско народно въздухоплавателно акционерно дружество „Бунавад“. Отново от 1927 г. френската авиокомпания CIDNA открива пътническата линия Белград-София-Цариград.

През 1930 г. е открито и пътническо приемно здание. Сградата, чийто архитект е все още неустановен, макар малка по размер впечатлява с някои детайли в духа на модерната архитектура – обилно остъклен полуцилиндричен обем и козирка с полукръгъл завършек. Модерният стил е напълно очакван, като се има предвид важността на навлизането на този нов за времето си начин на транспорт.

Пътническо приемно здание на летище „Божурище“, снимка: wikimapia.org

Изграждането на новото летище село Враждебна започва с указ на Цар Борис III, издаден на 16.IX.1937 г. Първото приемно здание е построено през 1939 г., когато се изгражда и писта за излитане и кацане с грундова настилка. В края на 1940-те години летището разполага и с бетонна писта с дължина 1050 m.

Изграждането на големия пътнически терминал (днес Терминал 1) започва преди края на Втората световна война (вероятно в началото на 1940-те) по проект на архитектите Николай Марангозов, Петко Цветков и Цветан Добрев. Зданието е открито през 1947 г., когато от там започват редовните пътнически полети.

Приемното здание на летище „Враждебна“, снимка: www.hdairporttransfers.com

Архитектурата на приемното здание е спокойна и сдържана, без излишна импозантност и показност. Обемите – ясно четими – са разположени хоризонтално със спокоен ритъм на прозоречните отвори. Централната част е решена с обилно остъкляване към главната зала, насечено от няколко вертикални лизена. Облицовката е с бял камък.

Приемното здание съдържа правителствено/дипломатическо крило, образуващо западната част на сградата, сектор за международни полети в централната част и източно крило за вътрешните полети. Централно разположената главна зала с височина от 2 нива отвежда към митицата, която е свързана с 2 по-малки чакални с бюфет преди отвеждането към самолетите. В етажа, над чакалните от северната страна има ресторант с тераса към стоянката на самолетите, приемна зала, хотелска част, канцеларии, жилища и обслужващи помещения. Върху покрива са разположени контролната кула и достъпна за посрещачи тераса.

Като чат от обзавеждането на централната зала през 1949 г. художникът Иван Пенков изпълнява 2 стенни мозайки с карти на България и на Европа, като всеки по-голям град е представен с емблематична сграда. За София в картата на Европа е подбрано изображение на самата приемна сграда на летището, а в картата на България град Русе е представен с изображение на пристанищната ж.п. гара. Стените са покрити с различни видове естествен камък, а за осветление са монтирани 3 големи метални полилея.

За съжаление, през 1960-те години автентичността на сградата е компрометирана с редица пристройки, а през края на 1990-те е проведена мащабна реконструкция, която окончателно компрометира автентичността на фасадата. За съжаление, въпреки високите архитектурни и естетически достойнства на сградата, бъдещите планове включват дори вариант за пълното унищожаване на зданието – решение, която смятаме за погрешно и пагубно за българската архитектурна и авиационна история.

Източници:
– архивни снимки от www.hdairporttransfers.com, wikimapia.org, collections.lib.uwm.edu, архив на „Български архитектурен модернизъм“
– план на партера от Лазаров, В. „Обществени сгради“, книга II, II издание, изд. Техника, София, 1974
– информация от www.sofia-airport.bg и проведено теренно проучване
– Георги Николов – „Труд и промишленост“, София, 1926-1930

One Reply to “Летище „Враждебна“ – София – (нач. на 1940-те)”

  1. Първото летище „Божурище“ е построено в 1914г., а летище „Враждебна“ е построено през 1938г. по проект на българския поет, писател и архитект Николай Марангозов За неговото архитектурно творчество виж статия на арх.Вл.Кондов „“След бурята“ – българската архитектура след Втората световна война в „Арх и Ат борса“, съгласно която сградата е довършена в първите следвоенни години от същия архитект. Сградата е открита през 1947г., с първата въздушна линия София-Бургас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *