Сред инициативите за облагородяване на градската среда, поети от общинската управа на София в междувоенния период, е изграждането на вехтошарски пазар/базар с цел организиране на търговията със стари вещи и осигуряване на контрол ѝ.
Проектът за сградата е изготвен от работещата в това време към Архитектурната дирекция на общината арх. Мара Захариева – възпитаничка на Техническия университет на Мюнхен, дипломирала се 1922 г. За място е избран парцел до Сточна гара на бул. „Сливница“. Формата на зданието е подковообразна, като особено характерна е западната ѝ двуетажна фасада, откъдето са официалният вход и администрацията. Характерни са групирани в ленти прозоречни отвори и изключително модеристичното решение за осветлението на 2-те симетрично разположени стълбища – с ъглови прозорци, насечени от изпъкнали хоризонтални елементи. Откъм източната страна, при извивката, има още 2 входа. Всичките 139 дюкяна са отворени към вътрешния двор, като по този начин може да се осъществява лесно контролът над търговията. Според правилника, във вехтошарския пазар се продават стари дрехи, обувки и пантофи; стари мебели; всякакви видове антики и стари железа.
Към настоящия момент сградата е неудачно надстроена с един етаж а всичките дюкяни са зазидани, за да се обособят кабинети, достъпни откъм сервизния коридор, опасващ зданието. Функционира като гараж за линейки на Бърза помощ.