Хали – Кърджали (1938-42)

В периода между войните в редица български градове се изграждат хали – Пловдив, Стара Загора, Сливен, Русе и др. Всички те, както и останалите представители на индустриалната архитектура, предлагат на архитектите възможност за разгръщане на най-новите достижения на науката и техниката. Силен интерес се проявява към оформлението на огромните остъклени отвори, осигуряващи необходимата осветеност на търговските зали. Тримата архитекти на кърджалийските хали – Елена Варакаджиев-Скордева, Генчо Скордев и Петко Цветков – специализират в строителството на индустриални сгради, като също са автори на проектите на покритите пазари в Пловдив и в Стара Загора и на кланицата в Хасково.

Разположени на терен с неправилна форма, халите в Кърджали са разпознаваеми с конструктивистичния си куловиден обем – с изява на стоманобетоновия скелет и големи прозорци с метални рамки. Силно впечатление прави цокълният етаж с облицовка от грубо дялани камъни (частично запазен поради множество намеси). Осветлението към търговската зала е базиликално, посредством групирани в хоризонтални ленти прозорци, които, по отношение на екстериора, се явяват като контрапункт на вертикалния акцент на ъгловата кула. Вътрешността на залата е изпълнена със стоманобетонова ребрена конструкция, осигуряваща широко пространство без колони, сходна с тази при другите проекти на бюрото Варакаджиева-Скордев-Цветков в Пловдив и Стара Загора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *