ВЕЦ „Мала църква“ (1934)

След като на 1.XI.1900 г. ВЕЦ „Панчарево“ е пусната в експлоатация, София се нарежда сред най-ранно електрифицираните европейски столици. През следващите години обаче не се наблюдават кой знае колко мащабни инициативи, свързани с производството на електричество. Между концесионерите и Софийската община има твърде много пререкания, които забавят големи електрификационни строежи едва до 1927 година, когато Електрическото дружество за София и България привършва и открива ТЕЦ „Курило“. През следващите години около столицата се появяват редица други частни и общински електрически централи като тези в Симеоново и Бояна и съответните им подстанции. Включва се и акционерното дружество „Гранитоид“ – едно от най-големите промишлени предприятия в страната.

След влизането в експлоатация на Рилския водопровод, проектиран от инженерите Иван Иванов и Христо Танев – комплексно хидротехническо съоръжение, целящо освен водоснабдяване, също и добив на електричество – новата ВЕЦ „Мала църква“, разположена в едноименното самоковско село, влиза в експлоатация на 17.II.1934 г. Централата е снабдена с два агрегата от по 3000 к.с., а дебитът е 3.4 куб.м./сек. Мощността на електроцентралата е 6000 kVA. В много голяма степен трябва да се очаква архитектурата на една такава утилитарна сграда да бъде продиктувана от чистата функция. Архитектурната естетика тук влиза в синхрон с употребата на обекта и с основание можем да говорим за ценна и в архитектурен смисъл сграда. А тя категорично принадлежи към естетиката на модернизма с осъзнатите възможности, които стоманобетонът, навлязъл масово у нас от края на 1920-те, дава – плоски покриви, големи прозоречни отвори (някои ритмизирано групирани в двойки), силна изява на бялата гладка фасада на високия ъглов обем и пр.

От особен интерес е и една двуетажна жилищна сграда към комплекса на централата – с едноскатен покрив, обединени с фасадна тухла през ъглите прозорци, тръбни парапети на балконите и бяла гладка мазилка.

Произведената от ВЕЦ Мала църква електроенергия се изнася до София чрез електропровод за 35 kV до подстанция „Рила” – друг важен в архитектурен смисъл обект. Разположена в Борисовата градина, сградата по един изключително вещ начин овладява острия ъгъл между бул. „Драган Цанков“ и ул. „Митрополит Кирил Видински“ – посредством експресивен полуцилиндричен обем с тераса върху него.

Източници:
– Спиров, Мире. Електрификацията на България и нейните строители, 1879-1947. изд. „Херон прес“, София, 1999 г.
– Отчет на Столична община, 1934-37 г.
– Макаринов, Васил. Електроснабдяването на България и архитектурата на модернизма, В: Българска история

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *