Южнобългарски санаториум за гръдоболни (1939-42)

Разположеният до жп гара Радунци в Стара планина, северно от град Мъглиж, Южнобългарският санаториум за гръдоболни се нарежда след най-мащабните строителни проекти в страната от периода между двете севтовни войни. Мястото е подбрано заради добрите му качества при лечението на завладялата целия свят след средата на XIX век туберкулоза.

Санаториумът е проектиран от архитектките Виктория Ангелова-Винарова и Мара Захариева. Според проекта, който е останал неизпълнен до край, над железопътната гара е трябвало да бъде изграден цялостен комплекс, състоящ се от същинската сграда на санаториума, но също и от хотел, вили, жилища за персонала, параклис и други стопански сгради. Разполагал е с 460 легла: 200 за мъже, 160 за жени и 100 за деца (в отделна сграда).

Всички стаи за пациентите са с южно изложение и са снабдени с общи тераси, опасващи цялото протежение на дългата над 200 метра сграда. Самата сграда е изпълнена с облицовка от бял камък и е с едноскатен покрив.

източник на информация:
Stoilova, L. The Modern Movement in Bulgarian Architecture, In: The Modern Movement in Architecture. Selections from the DOCOMOMO Registers (Dennis Sharp & Catherine Cooke, Editors), 010 Rotterdam (2000): 57-64

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *