Позиция във връзка с бъдещето на приемното здание на Терминал 1 на Летище София

Приемно здание на летище Враждебна

От публикации в медиите разбираме, че сградата на Терминал 1 на летище София е под сериозна заплаха от събаряне. Спечелилият концесията на Летище София френско-германски консорциум SOF Connect в един от предстоящите етапи на разширение планира разрушаване на историческото здание, за да бъде освободено място за нов карго-терминал. Смятаме, че зданието е ярък образец на архитектурата от периода между двете световни войни и би следвало да бъде запазено и възстановено в автентичност поради ценността му както от естетическо-художествена гледна точка (заради причисляващата го към образците на модернизма архитектура и художествените произведения в интериор), така и като ценен фрагмент от историята на българската авиация и икономически живот.

Визуализация на предвижданото разширение на Летище София.
Източник: видеоклип в „Икономическият портал“

Изграждането на летище село Враждебна (дн. квартал) започва с указ на Цар Борис III, издаден на 16.IX.1937 г., а малко след това стартира и строителството на новия пътнически терминал – днешният Терминал 1. Проектът е на архитектите Николай Марангозов, Петко Цветков и Цветан Добрев, като към края на Втората световна война сградата е почти готова. Зданието е открито през 1947 г., когато от там започват редовните пътнически полети.

Аероснимка на сградата на летището в строеж от 1943 г.
Източник: stara-sofia.com

Архитектурата му е спокойна и сдържана, без излишна импозантност и показност. Обемите – ясно четими – са разположени хоризонтално и са омекотени от фината извивка. Фасадите са със спокоен ритъм, задаван от прозоречните отвори. Централната част е решена с обилно остъкляване към главната зала, насечено от няколко вертикални лизена. Облицовката е с бял камък.

Като част от обзавеждането на централната зала през 1949 г. художникът Иван Пенков изпълнява 2 стенни мозайки с карти на България и на Европа, като всеки по-голям град е представен с емблематична сграда. Стените са покрити с различни видове естествен камък, а за осветление са монтирани 3 големи метални полилея.

Трябва да отбележим, че сградата е реконструирана неколкократно – още през 1960-те години са изпълнени редица пристройки, които са в контраст с вид на първоначалното здание (козирка над входовете от юг, нова контролна кула, цели нови обеми от север и пр.), а през края на 1990-те е проведено мащабно преустройство, което окончателно компрометира автентичността на фасадата, прибавяйки нови обеми, които са много далеч от стиловите характеристики на автентичната сграда.

Маркираното със зелен цвят е първата сграда на Летище София

За щастие, цялостното пространство на централната зала до много голяма степен е съхранено, заедно с интериорните елементи като мозайките на Иван Пенков, полилеите и стенните облицовки. Това е предпоставка за преосмисляне на потенциала на пространството при една бъдеща и веща реставрация. Смятаме също така, че и южната фасада, посрещала някога пътниците със своя горд и спокоен изглед, би могла да бъде възстановена във вид, близък до оригиналния, след събаряне на допълнително добавените обеми. Летището на София ще може да се похвали не само с трудноизмерими категории като удобство, потенциал и пр., но и с нещо много важно и, уви, рядко срещано дори на други места по света – едно привлекателно за туристи и пътници терминално здание, запазило духа на 1940-те – едно славно време за авиационната техника, междуконтиненталните пътувания и високите скорости. Затова апелираме Министерство на транспорта, ръководено от министър Росен Желязков, и обединението SOF Connect (състоящо се от базирания в Париж фонд Meridiam и строителя Strabag) да преосмислят плановете си за разрушаване на тази историческа ценност и да насочи силите съм към нейното опазване и реставрация, което неминуемо би довело и до изграждане на един наистина стойностен културен имидж на новата Аерогара София.

Васил Макаринов и Теодор Караколев

Фондация „Български архитектурен модернизъм“

02.07.2020


Повече за историята на софийското летище можете да намерите на следния линк.

2 Replies to “Позиция във връзка с бъдещето на приемното здание на Терминал 1 на Летище София”

  1. Може също да направят кафене, в което хората да гледат как излитат и кацат самолетите. Аз лично много харесвам това и когато ходя на летището няма подходящо място. На практика не се вижда почти нищо.

  2. Категорично подкрепям позицията за запазване на старата сграда на Аерогара София (днес наречена Терминал 1). Тази сграда е неразделна част от авиационната история на България, която е част от световната авиационна история, с немаловажен принос в развитието ѝ. Заедно със занемарената и, за съжаление, почти забравена днес Приемна сграда за пътници на летище Божурище, която е първата Аерогара на София, заедно с разрушената Аерогара Враждебна, наподобяваща в силуета си на кацнал самолет, старата сграда на Аерогара София при летище София е последната запазена частица от паметта за развитието не само на авиацията ни като цяло, но и на въздушния транспорт в България. Разгледана като произведение на архитектурата, е прекрасен пример на премислена във формите и пропорциите си сграда, носеща духа на времето, в което е създадена, с подходяща сдържана, но въздействаща архитектура. Разрушаването ѝ ще заличи тази последна следа от славното минало на българската авиация. Категорично съм против!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *