Сред десетките построени през междувоенния период хижи, „Родина“ във Витоша се откроява с размера и по-оригиналния си стил. Сградата е построена със средства на Софийското железничарско туристическо дружество и организацията на Българските железничари и моряци, по проект, дарен от Райна Дамянова и Атанас Делибашев.
Първоначалната сграда е била окончателно завършена и осветена, каквато е била практиката тогава, в началото на 1942 година. Тя е можела да подслони до 150 души, снабдена с електрическо осветление и други екстри, нетипични за по-отдалечените високопланински хижи. В по-късни години сградата е разширена, но стилът ѝ е запазен.
В своя първоначален вид, хижата представлява композиция от 2 подобни един на друг обема, сключващи се под ъгъл 90 градуса. Покривите са едноскатни, което позволява „обръщане“ на помещенията на таванския етаж към по-благоприятната южна страна. Всеки един от 3-те етажа на сградата е с индивидуално решение – партерът е с отявлено по-големи прозорци (тъй като там са общите помещения), а 2-та горни етажа (с по-малки прозорци, където са стаите) са с кепенци. Последният етаж е с дървена обшивка и изявени конзоли, поддържаи стрехата, което може да се разгледа като препратка към планинското местоположение на сградата, а в същото време ѝ придава вид на туристическа хижа.
В по-късни времена сградата е пристроена, като напълно е повторен стилът, членението и материалите първоначалната структура. Тогава хижата получава и характерната мека извивка.
Източници:
списание „Турист“, броеве от 1940, 1941 и 1942 година
Стоилова, Л. “Българските архитектки между двете световни войни.
Образование и социален статус на пионерките” В: Граници на гражданството: Европейските жени между традицията и модерността (Сб. материали от международна конференция, Съст.: К. Даскалова, Р. Гаврилова), С., 2001, 280-301.