Болница-паметник на падналите за родината български евреи – София (1933)

Болницата-паметник на падналите за родината български евреи е сред многото – както държавни, така и частни – лечебни заведения, основани в годините между двете световни войни. Дело е на архитектурното бюро на изявените в това време архитекти Иван Данчов и Станчо Белковски (открита 1933 г.), като проектът по нищо не отстъпва на останалите високи образци на архитектурата на модернизма.

Поглед откъм ул. „Марко Балабанов“

Сградата е с характерна конкавна извивка на основната ѝ фасада откъм ул. „Дамян Груев“, като всеки партерът и етажът са вдадена, образувайки по този начин тераси – характерно решение за болниците в периода. Мазилката (в нейния автентичен вид) е груба, пръскана, с няколко акцента от фасадна тухла (откъм северната фасада), а централният вход е подчертан с широко стълбище и двона козирка. Стръмният терен, на който е разположена болницата, е позволил разполагането на основното фоайе в един от средните етажи с лекарски кабинети. Саото фоае впечатлява с облицовката от мушел-калк и характерна циментова мозайка на пода.

Главното фоайе

Основната задача е да лекува нуждаещите се от болнично лечение граждани от цялата страна (както евреи, така и българи), което става според таксите на Дирекцията на Народното здраве. Също така обаче осигурява безплатно лечение на бедноболните, бърза помощ за населението и здравна просвета. Във функцията си на паметник тя увековечава паметта на падналите за Родината български евреи.

Финансира се по различни начини: с вносни на своите членове; с помощи от частните, общинските, културните и благотворителните институти и дружества; с помощи от бюджета на Столичната община; помощи от членството в съюза „Обществена подкрепа“.

Коридор

Източници:
-архивна снимка от British Library, EAP894/1/19
-Устав на Болница-паметник на падналите за родината български евреи, печатница „Надежда“, София, 1939 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *